Определение № 1697 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. във връзка с чл. 160, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ж. М. С. от гр. Бургас, против определение № 7868/18.10.2024 г., постановено по административно дело № 1828/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което на основание чл. 159, т. 7 от АПК е: 1) оставена без разглеждане жалба с вх. №10824/16.10.2024 г. на Ж. М. С., подадена срещу заповед от 23.12.2022 г. с изх. № 0201-РД01-0310/23.12.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас; 2) производството по административно дело № 1828/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас е прекратено. В частната жалба и в допълнителна молба се релевират оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт и се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявено е искане за освобождаване от държавна такса за настоящето производство и предоставяне на правна помощ. Ответникът - директорът Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас, не е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Бургас е прекратил на основание чл. 159, т. 7 от АПК производството по адм. дело № 1828 по описа за 2024 г., след като е установил, че по жалба на Ж. М. С. против заповед от 23.12.2022 г. с изх. № 0201-РД01-0310/23.12.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас в същия съд вече е образувано адм. дело № 1442/2024 г. Определението е постановено при правилно прилагане на процесуалноправната разпоредба на чл. 159, т. 7 от АПК. На основание цитираната правна разпоредба от АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. Въведената с цитираната норма забрана да се образува второ дело по същия правен спор е приложима при наличие на пълен субективен и обективен идентитет между делата, какъвто в случая е налице, като преследваната цел е изключване на възможността за постановяване на различни решения по спора. По молбата за предоставяне на правна помощ, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд следва да посочи, че видно от разпореждане № 9856 от 03.12.2024 г. по адм. дело № 1828/2024 г. на Административен съд – Бургас, на лицето е била предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, за което с определение № 10120 от 10.12.2024 г. административният съдия е назначил адв. М. Георгиева, АК – Бургас, за негов процесуален представител, спазвайки реда, посочен в ЗПП. Предвид горното и с оглед нормативната разпоредба на чл. 26 ал. 2 от ЗПП, назначеният на С. процесуален представител адв. Георгиева трябва да осъществява процесуално представителство за всички редовни съдебни инстанции (т.е. и за настоящата), освен ако е имало възражение за това, каквото не е установено. Във връзка с искането за освобождаване от държавна такса за настоящето производство следва да се отбележи, че от лицето не е събирана такава, предвид изричната разпоредба на 235а от АПК, според която не се дължи такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. Основното производство касае жалба на С. против заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, т. е. предметът на делото попада под хипотезата на цитираната правна норма. С оглед горното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,