Определение № 4639 от 17.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2025 г.

Делото е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на В. С. С. за отмяна на определение № 40122/09.11.2023 г., постановено по гр. д. № 67597/2022 г. на Софийския районен съд, с което производството по делото е прекратено поради оттегляне на предявения иск. Насрещната страна „Т. – София“ ЕАД, не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено, по следните съображения: По естеството си съдебният акт е определение - от вида на съдебните актове, които са извън приложното поле на чл. 303 и сл. ГПК. Както е разяснено по задължителен начин на съдилищата и всички други правни субекти в Република България, в т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 г., обявено на 31.07.2017 г., по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска ( чл. 233 ГПК ). В случая искането за отмяна се отнася до влязло в сила преграждащо определение, с което районният съд е прекратил производството по делото поради заявено от ищеца оттегляне на предявения иск по реда на чл. 232 ГПК. Съдебният акт, чиято отмяна се иска, не попада в посоченото в тълкувателното решение изключение, тъй като с него не се разрешава по същество материалноправния спор и не се формира сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право. Предвид това, молбата за отмяна се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,