Определение № 2707 от 01.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 824/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 16137/24.07.2026г., подадена от „ФИТОПОЛИС ЕКО ОЙЛ“ ООД / в ликвидация/, чрез процесуалния му пълномощник - адв. М. Б., с която се претендира допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 1907 от 25.06.2026г. по настоящото к.т.д. №824/2026г. в частта за разноските. Поддържа се, че в отговора на касационната жалба било направено искане за присъждане на сторените разноски, но съдът не е присъдил такива. Сочи, че ако съдът бе допуснал касационно обжалване, ответникът би могъл да представи доказателства за заплатен адвокатски хонорар при приключване на съдебното дирене, поради което според молителя прилагането на документ за адвокатско възнаграждение към молбата му по чл. 248 ГПК е допустимо и следва да бъде съобразено. С оглед горното претендира И. К. Г. да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на сумата от 2000 евро, с ДДС. Ответникът по молбата - И. К. Г. в писмения си отговор от 19.08.2026г. излага доводи за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК. Посочва, че доказването на извършването на разноски е свързано с представяне на документ за направения разход от страната, което е следвало да стане преди приключване на делото, а именно до датата на обявеното на сайта на ВКС закрито заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите по молбата и прецени данните по делото, приема следното: В разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК е посочено, че в срока за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските. В случая определението, чието допълване се иска, е постановено по реда на чл. 288 ГПК и не подлежи на обжалване, както изрично е посочено в него. Едномесечният срок по чл. 248, ал.1 ГПК тече от датата на постановяването му - 25.06.2026г., а молбата е подадена на 24.07.2026г. – в срок и е процесуално допустима. Искането за допълване на определението в частта за разноските се явява неоснователно. С определение № 1907 от 25.06.2026г., постановено по делото, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №14/12.01.2026г., постановено по в.т.д. № 497/2025г. на Апелативен съд – Пловдив. Разноски за касационната инстанция на ответника по жалбата - „ФИТОПОЛИС ЕКО ОЙЛ“ ООД / в ликвидация/, не са присъдени, тъй като към отговора на касационната жалба не са представени доказателства за сторени такива. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната го е заплатила и е доказала в производството извършването на разноски. Последователно в практиката на ВКС се приема, че претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет, поради което действията на страната, изразяващи се в представяне на доказателства за размера на разноските и за извършването им следва да са осъществени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. След това страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили - не могат да въвеждат нови искания, не могат да ангажират и нови доказателства, включително и във връзка със своевременно направени искания (точки 11, 8, 9 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 39/27.02.2020 г. по ч.гр. д. № 3666/2019 г. на I г.о. на ВКС и др.). В производството пред касационната инстанция, в хипотезата когато производството приключва с произнасяне в закрито заседание, като жалбата не се допуска до разглеждане по същество, доказателствата за извършването на претендираните разноски следва да бъдат представени най-късно до приключване на това заседание, за да може да се приеме за основателна молбата за тяхното присъждане. Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде компенсиран в производството по реда на чл. 248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските, но не дава възможност за поправяне на процесуални пропуски на страните при забавено представяне на нови доказателства. В този смисъл са определение № 157 от 05.07.2018 г. по гр. д. № 4575/2017 г. на I г.о. на ВКС и посочените в него определение № 1189 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 2588/2015 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 167 от 16.07.2015 г. по т.д. № 3303/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по т.д № 1341/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 29 от 24.01.2014 г. по т.д. № 1427/2013 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 397 от 11.06.2015 г. по ч.гр. д. № 2600/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 106 от 16.05.2017 г. по т.д. № 2248/2016 г. на ВКС, I-во т. о. и др. В случая ответникът по касационната жалба не е представил никакви доказателства за сторените разноски за адвокатско възнаграждение с отговора на касационната жалба и/или с допълнителна молба / становище/ до датата на насроченото закрито съдебно заседание пред ВКС, а едва с молбата по чл. 248 ГПК представя договор за правна защита с отразено в него плащане на възнаграждение в брой. Несвоевременното ангажиране на това доказателство не може да доведе до уважаване на молбата му за присъждане на разноски. С оглед гореизложеното молбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение