Определение № 62 от 29.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 70/2018 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр. 1 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Г. И. П. срещу определение №227 от 31.10.2017г. по ч.гр.д.№345/2017г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение №677 от 04.09.2017г. по т.д. №204/2010г. на Плевенски окръжен съд. За да приеме, че частната жалба е недопустима, съставът на Великотърновски апелативен съд е изложил мотиви, че определението, с което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение молба вх.№10534/29.08.2017г. на Г. И. П., в качеството му на мажоритарен собственик и кредитор на [фирма] /н./, за спиране на сключването на договор за покупко – продажба на имущество от масата на несъстоятелността не подлежи на обжалване, тъй като не е сред изброените в чл.613а ал.1 от ТЗ, както и не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 от ГПК. Жалбоподателят Г. И. П. счита, че определението е незаконосъобразно. Излага доводи, че тезата на Великотърновски апелативен съд противоречи на процесуалния закон, тъй разпоредбата на чл.613а ал.3 от ТЗ повелява, че извън случаите по ал.1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. Счита,че по този начин законодателят е предвидил, че извън случаите на чл.613а ал.1 от ТЗ всички постановени от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване пред съответната въззивна инстанция. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Правилно Великотърновският апелативен съд е приел, че обжалваното пред него определение на Плевенски окръжен съд не подлежи на обжалване. При уреждане обжалваемостта на актовете, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, са разграничени две групи актове – изрично изброените в чл.613а ал.1 от ТЗ, за които е предвидено, че се обжалват по общия ред на ГПК и останалите актове, за които е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. По отношение на втората категория актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, доколкото е напълно изключена възможността за касационно обжалване. Други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не е предвиден, следователно обжалваемостта и на двете категории определения на съда по несъстоятелността е обусловена от общите предпоставки по чл.274 ал.1 от ГПК. В случая определението на съда по несъстоятелността, с което е отказал спиране на сключването на договор за покупко – продажба на имущество от масата на несъстоятелността, не е изрично обявено от закона за обжалваемо. Това определение не е и прекратително по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като не е преграждащо по отношение на самото производство по несъстоятелност, в хода на което е постановено. С оглед изложеното Великотърновски апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.