Определение № 5121 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2076/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три частни жалби, подадени съответно от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, от Българската народна банка / БНБ/ и от Комисия за защита на личните данни / КЗЛД/. Частните жалби на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и на Българската народна банка са подадени против Определение № 14 055/07.08.2024 г., постановено по адм.д. 2552/2024 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ), с което съдът е отменил Решение № ППН-01-864/2022 от 15.01.2024г. на КЗЛД и върнал преписката, образувана по жалба вх.№ ППН-01-864/12.12.2022г. за произнасяне по същество. КЗЛД обжалва Определение № 20021/15.10.2024г. по адм.д. № 2552/2024г. на АССГ, с което съдът е отхвърлил подадената от КЗЛД молба за изменение на определение № 14 055/07.08.2024 г., постановено по адм.д. 2552/2024 г., в частта за разноските. Частният жалбоподател „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД твърди, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което иска да бъде обезсилено, евентуално отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски за първата и за касационната инстанция. Частният жалбоподател Българската народна банка твърди, че атакуваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска да бъде отменено по подробни съображения, изложени в частната жалба. Претендира разноски. Изразява становище за основателност на частната жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в писмен отговор. Частният жалбоподател Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) развива доводи, че съдът, при произнасянето си по реда на чл.144 АПК вр. с чл.248 ГПК с Определение № 20021/15.10.2024г. не е съобразил доводите на КЗЛД относно липса на доказателства за действителността на направените разноски, както и за тяхната прекомерност. Моли за отмяна на обжалваното определение и претендира разноски за държавна такса. Ответникът по частните жалби А. Д. А., в писмен отговор, оспорва като неоснователна частната жалба на КЗЛД като поддържа, че в производството пред АССГ са представени доказателства за направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В два отделни отговора на частни жалби А. Д. А. оспорва и частните жалби на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и на Българската народна банка, подадени против Определение № 14 055/07.08.2024 г. Подробни съображения развива в представените отговори. Претендира присъждане на разноски за производството по частните жалби, за които представя списък. Върховният административен съд, след преценка на изложените доводи в частните жалби и доказателствата по делото, намира че частните жалби на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и на Българската народна банка против Определение № 14 055/07.08.2024 г., постановено по адм.д. 2552/2024 г. по описа на АССГ са процесуално недопустими по следните съображения: С обжалваното определение № 14 055/07.08.2024 г., постановено по адм.д. № 2552/2024 г. по описа на АССГ, в производство по чл. 197 и сл. от АПК (Раздел IV на Глава Десета от АПК) по жалба на А. Д. А. е отменено решение № ППН-01-864/2022 от 15.01.2024г. на КЗЛД, с което е обявена за нередовна жалба per.№ ППН-01-864/12.12.2022 г., подадена от А. Д. А. против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Българска народна банка и е прекратено образуваното по нея производство. Със същото определение съдът е изпратил преписката на КЗЛД с указания за произнасяне по същество и са присъдени разноски в размер на 1010 лв. от бюджета на КЗЛД в полза на А. А.. Разпоредбата на чл. 229 ал. 1 от АПК определя, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 и в случаите, изрично посочени в закона. Съгласно чл. 200 ал. 2 от АПК, определенията, постановени в производствата по Раздел IV на Глава Десета от АПК, могат да се обжалват с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Видно от административната преписка, представена пред първата инстанция, в административното производство няма конституирани страни. Жалбата, с която е инициирано производство пред КЗЛД не е разгледана, а е обявена за нередовна и е прекратено производството, образувано по нея, без да е провеждано заседание с конституиране и призоваване на страни, респективно не е признато наличие на право на участие както на жалбоподателя, така и на заинтересовани лица. Вярно е, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и Българска народна банка са били уведомени за постъпилата в Комисията жалба, но съобщенията са изпратени от главния секретар на КЗЛД, без да е налице разпореждане от орган на власт за конституирането им като страни. Известяването за постъпила жалба не придава качеството на участник в административното производство на уведоменото лице, особено в случаите, в които органът впоследствие отрича правото на сезиращият субект да инициира административно производство. Доколкото жалбата на А. А. е приета за нередовна от КЗЛД се налага извод, че по повдигнатия от него спор е възникнало процесуалноправно отношение само между него като физическо лице и надзорния орган, но не и с останалите лица, за които в нередовната жалба се твърди, че са страни в спорното материално правоотношение. Спорът пред първата инстанция първоначално е определен за разглеждане по реда на чл. 145 и сл. от АПК и в производството са конституирани като заинтересовани страни „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и Българска народна банка. С произнасянето си по същество, съдът е правилно е квалифицирал спора по чл.197 и сл. от АПК, като е разрешил процесуалният въпрос относно правото на А. А. да инициира административно производство. В правоотношението, развиващо се по повод преценката за наличието на правото на административно производство, какъвто всъщност е предмета на производството по чл. 197 и сл. АПК „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Българска народна банка не са участници, поради което и не следва да бъдат уведомявани от първата инстанция, както и да бъдат конституирани като заинтересовани страни в съдебното производство по адм.д. №2552/2024 г. по описа на АССГ. При правилно определения от съда предмет на производството с крайния му съдебен акт, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Българска народна банка нямат право на частна жалба срещу съдебния акт, с който то е приключило. В производството по чл. 197 и сл. АПК, при наличие на административнопроизводствените предпоставки, органът е длъжен да се произнесе по съществото на искането за издаване на административен акт, т.е. по неговата основателност, като издаде искания акт или откаже издаването му. Следователно, останалите правни субекти, които биха били засегнати от издаването на искания акт, придобиват качеството на участници в административното производство, когато бъде признато съществуването на правото на административно производство на субекта, който го инициира, но не и преди това. В случая КЗЛД е отрекла това право на А. А. и само за него е възникнало право да сезира съд, за да защити своето процесуално право да инициира административно производство, респективно само за него би възникнало право на частна жалба (като проявна форма на правото му на достъп до съд) ако сезираният орган не е удовлетворил претенцията му, но не и за други правни субекти, вкл. и за тези, които неправилно са били конституирани от съда като страни. Правото на защита на тези субекти подлежи на реализация след конституирането им като участници/страни в административното производство в изпълнение на указанията на АССГ, дадени с Определение № 14 055/07.08.2024г., а не чрез обжалване на съдебния акт, разрешаващ процесуалния въпрос относно правото на достъп до административно производство на друг правен субект. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че частните жалби на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Българска народна банка са процесуално недопустими и трябва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото прекратено. Частната жалба на КЗЛД е подадена срещу Определение № 20021/15.10.2024г. по адм.д. № 2552/2024г. на АССГ, с което съдът е отхвърлил подадената от КЗЛД молба за изменение на определение № 14 055/07.08.2024 г., постановено по адм.д. 2552/2024 г., в частта за разноските. Съгласно чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът следи и служебно. Съгласно ТР № 2/24.03.2021г. по т.д. № 10/2019г. на Върховен административен съд не е допустимо обжалването на определението по чл. 200 ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта, съответно административния орган не може да иска и изменението му в частта за разноските. Като се е произнесъл по недопустима молба, първоинстанционният съд е постановил недопустим акт, който следва да бъде обезсилен. Ответникът по частните жалби А. Д. А. претендира разноски, като е представил доказателства, че за настоящата инстанция е направил разноски за отговор на частната жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., заплатено по банков път, както разноски за отговор на частната жалба на Българска народна банка за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., заплатено в брой, поради което с оглед изхода на спора по двете частни жалби, в негова полза следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 200 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение