Определение № 50026 от 28.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 2068/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба, вх.№ 260829/28.02.2024г. по описа на Регистратурата на ОС - Пловдив, подадена от Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица инвест“, [населено място].В нея е обективирано искане за изменение в частта за разноските на решение № 50137/31.01.2024г. по т.д.№ 2068/2022г. чрез допълнително присъждане на разноски на молителя пред въззивната и касационната инстанция в размер на 3024лв. С писмен отговор насрещната страна Ж. М. Ж. оспорва допустимостта и основателността на молбата. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: С решение № 50137/31.01.2024г. по т.д.№ 2068/2022г., след отмяна на решение № 285/08.06.2022г. по възз.т.д.№ 145/2022г. на Апелативен съд - Пловдив в обжалваната и допусната до касационно обжалване част, е постановено друго, с което се признава за установено по предявения по реда на чл.422 ГПК иск на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица инвест“ против Ж. М. Ж. съществуването на оспореното вземане на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] по отношение на Ж. М. Ж., за размера от 23 262.86 евро с левова равностойност 45 498.40лв. (размера над 7730.14 евро до размера от 30 993 евро, за който искът е уважен от първоинстанционния съд), за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 8902/2019г. на РС - Пловдив, въз основа на авалирания от Ж. М.Ж. запис на заповед, издаден на 28.05.2019г.за обезпечаване на задължения, възникнали от сключения между заемодател „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест“ и заемател Й. С. П. договор за заем № 3751/19.11.2014г., обезпечен с поръчителството на Ж. М. Ж.; отменено е изцяло решение № 285/08.06.2022г. по възз.т.д.№ 145/2022г. на Апелативен съд - Пловдив в частта за разноските и Ж. М.Ж. е осъден да заплати на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица инвест“ направените разноски пред въззивния и касационния съд в общ размер от 4690лв. Молителят „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест“, [населено място], не е представил в касационното производство списък на разноските. В подадената молба, вх.№ 504403/13.11.2023г., е заявил, че претендира присъждането на разноски пред трите инстанции, съгласно представения списък, както и, че претендира допълнително разноски в размер на 910лв. за ДТ пред касационната инстанция. Молителят е изпълнил задължението по чл.80 ГПК в производството пред въззивния съд, като е представил списък/л.35/. В мотивите към т. 8 на ТР № 6/2012 по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, е изяснено, че текстът на разпоредбата на 248, ал. 1 ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК; Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски или се касае за непълнота, която може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част, в която хипотеза представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. За втората хипотеза, уредена в чл.248, ал.1 ГПК, в мотивите към т.9 на ТР № 6/2012 по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, е изяснено, че неизпълнението на процесуалното задължение, въведено с разпоредбата на чл. 80 ГПК, има за правна последица това, че страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските; Следователно, чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските; Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо. В случая се касае за уредената в 248, ал. 1 ГПК втора хипотеза, а именно след като в постановеното по чл.290 ГПК решение касационната инстанция се е произнесла за отговорността за разноски, е постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските. В тази хипотеза, както е изяснено в т.9 от посоченото тълкувателно решение, допустимостта на молбата за изменение на решението в частта за разноските е обусловена от представянето на списък по чл.80 ГПК от страната, която иска изменение по реда на чл.248 ГПК, което е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. Ето защо, тъй като в случая не е изпълнено процесуалното задължение на молителя да представи пред касационната инстанция списък по чл.80 ГПК, искането за изменение в частта за разноските на постановеното по чл.290 ГПК решение е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: