Решение № 492 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 145/2016 г.

Решение № 492 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 145/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. К. Г. е подала касационна жалба срещу решението от 17.11.2015 г. по адм. дело № 1141/2015 г. по описа на Административния съд-В., с което е била отхвърлена жалбата й срещу решение № 2086-10 по протокол № 40 от 30 март 2015 г. на Общинския съвет-В.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се присъдят направените по делото разноски. Общинският съвет-В. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по жалбата на М. К. Г., с административен адрес в град В., срещу решение № 2086-10 по протокол № 40 от заседанието на Общинския съвет-В., проведено на 30 март 2015 г. С решението, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, Общинският съвет-В. дава съгласие за поемане на задължение и упълномощава кмета на община В. да издаде в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, управляващ орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. - Главна дирекция "Програмиране и регионалното развитие", запис на заповед по образец, гарантиращ пълния размер на авансовото плащане-1 258 316.53 лева, съгласно чл. 4, т. 4.1 и т. 4.2 от договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161РО001/1.2-02/2011/004 за изпълнението на проект № BG161РО001/1.2-02-0006 "П. за осигуряване на съвременни социални жилища в община В.", схема № BG161РО001/1.2-02/2011 "П. за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение", Приоритетна ос 1: "Устойчиво и интегрирано градско развитие", Операция 1.2: "Жилищна политика" на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. съгласно приложение. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на решението на общинския съвет поради това, че не било публикувано заедно с приложенията, и е било прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, вместо на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 от същия закон. Административният съд установил, че оспореното решение на Общинския съвет-В. е било прието с участието на 45 от общо 48 общински съветници. От присъствалите общински съветници "за" гласували тридесет и девет и "против" - двама. Решението било гласувано по предложение на кмета на община В., с което той поискал Общинския съвет - В. да даде съгласие за поемане на общински дълг във връзка с подписания на 13.02.2015 г. договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161РО001/1.2-02/2011/004 за изпълнението на проект № BG161РО001/1.2-02-0006 "П. за осигуряване на съвременни социални жилища в община В.". Според записаното в предложението, на бенефициента О. В. се предоставя безвъзмездна финансова помощ под формата на авансово плащане, междинни плащания и окончателно плащане. Авансовото плащане се използва за оборотни средства до приключването на проекта. Съгласно сключения договор бенефициентът осигурява учредяването/издаването в полза на договарящия орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на обезпечение, гарантиращо авансовото плащане - запис на заповед, неотменим и безусловен, без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер, платим на предявяване, който обезпечава пълния размер на авансовото плащане. Съгласно чл. 4, т. 4.1 от договора авансовото плащане възлиза на 1 258 316,53 лева, съставляващи част, не по-голяма от 35 % от стойността на предоставената безвъзмездна финансова помощ. Въз основа на установените факти административният съд направил извод, че решението е взето с необходимия кворум и мнозинство, при спазване на чл. 40, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Закона за общинския дълг. По съображение, че в жалбата се оспорвало само основанието на решението на общинския съвет, съдът не се занимал с наличието на нормативните предпоставки по чл. 40, ал. 2 от Закона за общинския дълг. По същество приел, че и двете оплаквания на жалбоподателката са неоснователни, тъй като обявяването на решението не е сред изискванията за законосъобразност, а, що се отнася до основанието, и в двете нормативни хипотези общинският съвет бил компетентен да приеме решение. Поради това административният съд отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Административният съд не е направил преценка на вида на оспореното решение и на правния интерес на жалбоподателката, поради което е постановил съдебен акт при отсъствието на задължителните предпоставки за произнасяне по законосъобразността на решението, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс. За да се допусне съдебното обжалване на решението на общинския съвет, точното правно основание на което е чл. 21, ал. 1, т. 10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, следва да се направи извод, че то регулира административни правоотношения и създава задължения или засяга право или законен интерес на жалбоподателката. Оспореното решение е прието от орган на местно самоуправление, в изпълнение на административен договор, сключен между О. В. като бенефициент и Министерството на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на управляващ орган на Оперативна програма "Регионално развитие". Тъй като решението не е от вида на решенията по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, макар това основание да е посочено в писмения му текст, оспорването му не може да се проведе съобразно приетото от Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд тълкувателно решение № 2/16.04.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2011 г. Решението няма характер на индивидуален или общ административен акт по смисъла на чл. 21, съответно чл. 65 от Административнопроцесуалния кодекс. Ж. не е участник в правоотношението по повод на което е прието решението, поради което то не оказва пряк и непосредствен ефект върху правната й сфера или върху тази на неопределен кръг лица, чиито административен адрес, дейност или регистрация са на територията на община В.. Поетото с оспореното решение на Общинския съвет-В. финансово задължение е част от финансиране, което се осъществява посредством общинския бюджет. Общинският бюджет се контролира, освен от определените със закон компетентни органи, и от местната общност, включваща гражданите и юридическите лица, които имат регистрация, осъществяват дейност или ползват услуги на територията на съответната община. Контролът, както предвижда чл. 47 от Закона за публичните финанси, се осъществява по ред, определен от общинския съвет. Съгласно чл. 82, ал. 1 от Закона за публичните финанси, общинският съвет приема наредба за условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности, за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на общинския бюджет. В приетата с решение № 1348-3-2/28/12.02.2014 г. на Общинския съвет- В. Н. за условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности за следващите три години и за съставяне, приемане и отчитане на бюджета на О. В. са уредени формите, посредством които местната общност упражнява публичен контрол върху общинския бюджет. Предвидено е публично обсъждане на проектобюджета на общината, както и периодично информиране на местната общност относно изпълнението на бюджета, общинския дълг и сметките за средствата от Европейския съюз, като информацията се публикува на интернет страницата на общината. Тъй като решението е постановено при липсата на право на оспорване, каквото изисква чл. 147, ал. 1 АПК, то следва да се обезсили, подадената от М. Г. жалба да се остави без разглеждане и да се прекрати съдебното производство. Тъй като не са представени доказателства за направени от Общинския съвет-В. разноски, такива не се присъждат. Направените от жалбоподателката разноски следва да останат в нейна тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд