Определение № 8513 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12390/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от И. Л. Л., подадена чрез пълномощника адв. М. Николова, с която се иска допълване на определение № 5534/21.05.2026 г., постановено по адм. д. № 12390/2025 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта за разноските, като в полза на И. Л. бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция. В срока по чл. 176а, ал. 2 АПК насрещната страна не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 5534 от 21.05.2026 г. по адм. д. № 12390/2025 г., VІ отд. на ВАС, е отменено протоколно определение от 20.04.2026 г. по адм. д. № 12390/2025 г. по описа на Върховният административен съд, с което е даден ход по съществото на делото, оставена е без разглеждане касационната жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - Пазарджик, с която се оспорва Решение № 5112 от 11.11.2025 г., постановено по адм. д. № 981/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и е прекратено производството по адм. д. № 12390/2025 г. по описа на Върховния административен съд. В мотивите на определението, относно разноските по делото е посочено, че с оглед изхода от спора и направеното от ответника И. Л. Л. искане, на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди Национален осигурителен институт, в чиято структура е подателят на касационната жалба, да му заплати направените по делото разноски в размер на 700 лв. (превалутирани на 358 евро), за които е представен договор за правна защита и съдействие от 4.12.2025 г. В диспозитива на съдебния акт липсва произнасяне по претендираните от И. Л. разноски, поради което молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна. Определението следва да се допълни като се осъди Национален осигурителен институт да заплати на И. Л. Л. направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 358 (триста петдесет и осем) евро, представляващи евровата равностойност на 700 лева. Водим от горното, и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,