Определение № 26 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 208/2010 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК. Образувано по молбата на "Фленг”О. гр. С. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 31.01.2008 год. по т.д. № 411/2007 год. на С. окръжен съд. Решението чиято отмяна се иска е влязло в сила на 07.05.2009 год. – датата на определението по чл.288 ГПК с което не е допуснат касационен контрол. Молбата за отмяна е депозирана на 17.12.2009 год. В депозиран по реда и в срока на чл.306 ал.3 предл.3 ГПК писмен отговор, ответниците по касация Н. Н. и В. Н., чрез пълномощника си са изразили становище, че тя е недопустима, като депозирана извън срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК. Позовават се на обстоятелството, че за съществуването на новото доказателство – Д. споразумение от 05.10.1995 год. към наемен договор от 06.06.1994 год. „Ф”О. би могъл да знае много по-рано, т.е. снабдяването по смисъла на чл.305 ал.1 т.1 ГПК е могло да стане много преди твърдяната дата 29.09.2009 год. Пред инстанциите по същество, твърдението на „Ф”О. – ответник по иск с правно основание чл.108 ЗС предявен от Н. и ищец по предявения по реда на чл.118 ГПК (отм.) инцидентен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД е било, че Н. Н. не е имал качеството на наемател в качеството му на ФЛ на спорния имот в периода преди 06.09.1996 год. Твърдението по молбата за отмяна е, че новото писмено доказателство е било част от архив, държан от третото неучастващо лице „А”ООД.правителят на молителя е узнал случайно през м.ІХ.2009 год. за наличието на документа. Като доказателство относно съдържанието на архива е представен А. за приемане и предаване от 31.01.1996 год., носещ подписа на Н. Н. в който допълнителното споразумение е отразено в п. № 36. Документът и подписът не са оспорени в отговора по чл.306 ал.3 предл.3 ГПК. Дружеството „А”О. е създадено през 1998 год. по реда на чл.261 ал.1 ТЗ чрез разделяне на „ТЕА”О. на две дружества - „А”О. и „И”О. (чийто правоприемник е „Ф”ООД). Настоящият съдебен състав счита за доказано обстоятелството, че новото доказателство е било част от архив, който по време на висящността на спора е бил в държане на трето неучастващо лице. Доколкото отрицателния факт „незнанието за съществуване на документа по време на висящността на спора”, както и положителното обстоятелство „момент на узнаването” не може да бъде установено по категоричен начин, в този случай, съмнението относно срока ще следва да се тълкува в полза на молителя. Т.е. съдът приема, че депозираната на 17.12.2009 год. молба за отмяна е в рамките на 3-месечния преклузивен срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК и е допустима. Разглеждането и ще следва да бъде насрочено в о.с.з., поради което