Определение № 238 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2231/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК Н. Д. Н. е подала при условията на чл.274, ал.2 ГПК частна жалба срещу определение № 26 от 28.01.2013 г. по гр.д. № 11 от 2013 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто отделение. Прави оплакване за неправилност и необоснованост на определението, с което е счетено, че молбата й по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е недопустима. Позовавайки се на неправилност на определението, желае изцяло неговата отмяна. Ответника Н. А. Н. е представил отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Частната жалба е допустима срещу определението, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна, тъй като е депозирана от надлежна страна, срещу съдебен акт, който прегражда производството и в законният едноседмичен срок. Определението, с което се оставя без разглеждане молбата за отмяна на Н. Д. Н. е постановено поради изтеклия преклузивен срок, предвиден в чл.305, ал.1 ГПК от една страна и поради липсата на обстоятелства в предметното поле на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В касираният съдебен акт, който е определение № 26 от 28.01.2013 г. по гр.д. № 11 от 2013 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто отделение е посочено, че се атакува влязло в сила решение № 272 от 17.10.2012 г. по гр.д. № 49 от 2012 г. на ВКС, Трето отделение. Молбата за отмяна с вх. № 8755 от 25.10.2012 г. е подадена поради наличието на нови обстоятелства представляващи нов анализ и преразглеждане на представените писмени доказателства по разплащателна сметка на Н. Н. и бившата му съпруга В. Н. и депозитната сметка на молителката Н. Д. Н.. Върховният касационен съд е прекратил производството по молбата за отмяна защото е намерил, че същата е просрочена от една страна и от друга защото не се касае до нови обстоятелства, а до оплакване за неправилно обсъждане на доказателствата, който са представени още в районният съд. Настоящият състав споделя изцяло аргументите, наведени в предходният съдебен акт, постановен от ВКС. Основателно е посочено, че молбата за отмяна е просрочена тъй като са изтекли преклузивните срокове по чл.305, ал.1, т.1 ГПК които са тримесечни от датата на узнаване на новите обстоятелства. Следва да се сподели и другото съображение за връщане на молбата за отмяна, а именно липсата на фактически състав на разпоредбата на т.1 от чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Наведените доводи от молителката, че следва да се извърши друг прочит на доказателствата, представени в хода още на първоинстанционното производство не представлява отменително основание по смисъла на чл.303 ГПК. Преодоляването на силата на пресъдено нещо се извършва в строго определени случаи, които императивно и изчерпателно са посочени в закона и които не могат да се тълкуват разширително. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,