Определение № 418 от 20.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2018 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на П. (Ю.) Л. – клон България, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. И. К., против определение № 2111 от 5 юли 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 635/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател частна жалба срещу определение № 32259 от 11 декември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 14784/2017 г. по описа на Софийския градски съд за връщане като просрочена въззивна жалба на частния жалбоподател вх. № 5110652/19.07.2017 г. срещу решение № 148477 от 16 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 51196/2016 г. по описа на районния съд в [населено място]. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е постановено при неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК и неправилно разбиране на разясненията на ВКС, дадени в ТР № 12/2012 г., ОСГК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. К. съд в настоящия си състав приема, че за преценка допустимостта на настоящото производство е от значение отговорът на въпроса подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, какъвто е разглежданият случай. Отговорът на сочения въпрос ще се даде от ВКС в тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК. Ето защо се налага производството по делото да се спре до постановяването на решение по соченото тълкувателно дело. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,