Решение № 5965 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3042/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 324/26.01.2026 г., постановено по адм. дело № 948/2024 г. по описа на Административен съд - Стара Загора в частта, в която по жалба на „Маджарови“ ООД е отменен ревизионен акт (РА) № Р – 16002423007567 – 091 – 001/25.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден, респ. изменен с решение № 415/08.10.2024 г. за установени задължения за ДДС в общ размер на 66 007,66 лв. и лихви – 40 671,72 лв. Оспорва се решението и в частта за разноските. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател, за да отмени РА в частта за непризнато право на данъчен кредит с предмет „строителни материали“ по фактури, издадени от „Валекс Строй 2012“ ЕООД (понастоящем „Люсе – 72“ ЕООД) административният съд се позовал изцяло на доводите в приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза (основна и допълнителна), категорично доказваща според съда реалността на процесните доставки. Твърди се, че съдът е пренебрегнал задължението да разгледа и обсъди всички събрани в производството доказателства в тяхната съвкупност, което е довело до формиране на неправилни и необосновани фактически и правни изводи на решението в разглежданата част. Сочи се, че основният спор е дали „Валекс Строй 2012“ ЕООД е действителният извършител на фактурираните доставки, по които получател е „Маджарови“ ООД и има ли безспорни доказателства които да обусловят извод за наличие на предпоставки за възникване на право на данъчен кредит. Представянето на безспорни доказателства касаторът твърди, че е изцяло в тежест на правния субект, който претендира, че е носител на правото да ползва данъчен кредит. В касационната жалба се посочва, че единствените доказателства, касаещи процесните доставки, са представените в хода на ревизията от жалбоподателя и от сочения за доставчик „Валекс Строй 2012“ ЕООД процесни фактури. По отношение на всички други съпътстващи частни документи, представени по делото от трето неучастващо лице „Люсе – 72“ ЕООД – складови разписки, пътни листове и др., приложение намира разпоредбата на чл. 181, ал.1 ГПК. В тази връзка се излагат доводи, че върху документите е положен печат с надпис „Валекс Строй 2012“ ЕООД, който съществено се различавал от положения върху документите, изхождащи от това дружество, публикувани в Търговския регистър, а и документите от третото неучастващо по делото лице не били заверени. Така описаните обстоятелства касаторът твърди, че изцяло са били пренебрегнати от съда. По отношение на разноските, в касационната жалба се съдържа оплакване по отношение на разпределените от съда разноски за водене на делото между страните. Налице е позоваване на чл. 161, ал. 3 ДОПК, по който въпреки направеното искане, съдът не се е произнесъл. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, в която РА е отменен относно установените задължения за ДДС, както и се претендират всички разноски по делото на основание чл. 161, ал.3 ДОПК и се прави възражение за размера на исканото адвокатско възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 4 560 евро. В депозирано по делото становище от 17.04.2026 г. се иска отмяна на решението в обжалваната част и се потвърждава искането за разноски. Ответникът по касационната жалба „Маджарови“ ООД – гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител адв. Е. Милушев и в писмен отговор, депозиран от адв. Я. Иванова, я оспорва с искане решението в обжалваната му част да се остави в сила. Претендират се разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение и в съдебно заседание счита, че касационната жалба е основателна, а решението в обжалваната му част е необосновано. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отмени РА в обжалваната му от директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП се е позовал на назначената и изслушана от съда съдебно – счетоводна експертиза е приел, че с нея е оборена установената презумпция в хода на съдебното производство. Според съда от тази експертиза се установява реалността на осъществените доставки, непризнати от данъчните органи, като е проследено движението на стоките от доставчика на „Валекс Строй 2012“ ЕООД, преименувано на „Люсе 72“ ЕООД, респ. доставката им на „Маджарови“ ООД и влагането им в строителните обекти. Според съда от експертизата се установява и осчетоводяването на процесните фактури във всяко едно дружество по веригата. Съдът е посочил, че не може да се приеме възражението на ответника, че заключението не следва да се кредитира, тъй като документите въз основа на които е изготвено са съставени за целта на съдебното производство. Съдът е приел, че е доказано и декларирането на тези доставки от всяко едно дружество по веригата, което обстоятелство не е оборено от страна на ответника, макар и в неговите масиви да се намира тази информация, но не са представени доказателства за неверността на представеното заключение в частта на декларирането на стоките от дружеството. Съдът е счел, че е налице реалност на доставките по процесните фактури, издадени от „Валекс Строй 2012“ ЕООД и затова в тази част жалбата на „Маджарови“ ООД съдът е приел за основателна и е отменил РА в посочената част. Съдът е развил съображения за правото на данъчен кредит и е разгледали относимите за това разпоредби в ЗДДС на чл. 6, ал.1, чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1,т. 1, както и на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението в в обжалваната част е неправилно постановено.. Първоинстанционният съд е постановил решението си при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което отменително основание правилно се релевира от касационния жалбоподател. Правният спор се отнася до отказано с РА право на данъчен кредит по доставки на СМР по фактури, издадени от „Валекс Строй 2012“ ЕООД (понастоящем „Люсе – 72“ ЕООД) за данъчен период от 01.03.2018 г. до 28.02.2022 г. Правилно в обжалваното решение съдът е изложил мотиви относно провеждането на ревизията при особени случаи предвид конкретните обстоятелства по чл. 122, ал.1 ДОПК, като в случая това са обстоятелства по т. 2, 4 и 5, а именно: данни за укрити приходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност по Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и в случаите, когато документите, необходими за установяване основата за данъчно облагане липсват или са повредени до степен, негодни за ползванe. Обосновани са изводите на съда, че в тежест на приходните органи е да установяват наличие на обстоятелство/обстоятелства по чл. 122, ал.1 ДОПК, а на ревизираното лице е в тежест да опровергае констатациите на РА. Неправилно обаче първостепенният съд не е обсъдил всички относими доказателства по делото, събрани в хода на ревизията и в съдебното производство предвид поисканите от „Маджарови“ ООД по реда на чл. 192 ГПК от „Люсе – 72“ ЕООД доказателства за реалност на спорните доставки Мотивите на съда са само относно констатациите на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, но и те са общи, а не конкретни. Експертизата следва да се обсъжда след преценка на писмените доказателства по делото. Такова обсъждане липсва, както и каквато и да била конкретика предвид обобщеният извод от съда, че от писмените доказателства, събрани в ревизионното производство се установяват и доказват наличието на предпоставките по чл. 122, ал.1, т.2, 4 и 5 ДОПК, като основание за провеждане на ревизионното производство по посочения ред. Посочено е от съда, че от доказателствата се налагал категоричен извод за укрити приходи за процесните периоди и нередовно счетоводство, пък крайният извод на съда е за незаконосъобразност на РА в посочената по - горе част, а това е в противоречие със съждението на съда за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2, 4 и 5 ДОПК. Относно констатациите в РА за нереалност на доставките по издадените фактури от „Валекс строй 2012“ ЕООД с ново наименование „Люсе – 72“ ЕООД, съдът без да обсъжда доказателствата за процесните доставки, отново се е позовал на счетоводната експертиза, като е приел, че с нея е установена реалността на доставките. Осчетоводяването на фактурите може да служи като индиция за реалност на доставките, ако са налице доказателства, установяващи приемането/предаването на стоките и/или услугите, но нито едно писмено доказателство, съществуващо по делото не е обсъдено от съда, което само за себе си представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквото отменително основание се поддържа в касационната жалба. Цитирането на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) – решение по дело С – 576/15, без да се обсъдят и преценят доказателствата по делото не спомага за изясняване на фактическата обстановка по делото, а именно това неизясняване води и до незаконосъобразни правни изводи. В обжалваното решение е посочен предмет на спорните доставки – строителни материали и промишлени стоки без конкретизация за техния вид и количество и без обсъждане на относимите за тяхната реалност доказателства. Посочването подробно на установеното от ревизията не може да замести мотивите на съда по съществото на спора, каквото е задължението на първоинстанционния съд съгласно разпоредбата на чл. 160, ал.1 ДОПК, което в процесния случай не е изпълнено. Това произнасяне по същество по смисъла, вложен в цитираната разпоредба означава, че съдът е длъжен да обсъди всички представени в хода на ревизията, респ. в съдебното производство доказателства от страните и да се произнесе кои кредитира и кои не, като след това следва да се произнесе по съществото на спора. Представянето на фактури и фискални бонове към тях не означава, че с тях се доказва реалността на доставките, след като не са обсъдени други съпътстващи документи, вкл. и представените доказателства от доставчика с оглед искането на „Маджарови“ ООД в първоинстанционното съдебно производство по чл. 192, ал.2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК за процесните доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1,във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС. Без обсъждане на доказателствата за реалното предаване, респ. получаване на стоките изводът, направен от съда, че от съдебно – счетоводна експертиза се установява реалността на спорните доставки, е незаконосъобразен. При необсъждане на относимите доказателства за реалността на доставките, неправилно съдът е приел, че точно тези стоки са били вложени в различни строителни обекти, които са посочени в експертизата. Затова и незаконосъобразен се явява изводът на съда, че със съдебно – счетоводната експертиза са оборени фактическите констатации на РА по смисъла на чл. 124, ал.2 ДОПК. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а решението в обжалваната му част е неправилно и съгласно чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото в посочената част да се върне на Административен съд - Стара Загора за ново разглеждане от друг съдебен състав. При ново разглеждане новият съдебен състав следва да обсъди всички писмени доказателства по делото, след което да се произнесе и по съдебно - счетоводната експертиза. Предвид изхода на делото настоящият съд не се произнася по разноските, а това следва да направи новият съдебен състав на Административен съд - Стара Загора, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, вкл. и за разноските пред Върховния административен съд Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение