Решение № 137 от 15.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 927/2010 г.

Решение № 137 от 15.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 927/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 307 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 222/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е обезсилено Решение № 16 от 15.01.2010 г. по гр. д. № 563/2008 г. на Петричкия районен съд и е прекратено производството по предявеният от [фирма] срещу П. А. К. установителен иск по чл. 422 ГПК за дължимостта на суми за потребена електроенергия за които е издадена по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заповед за изпълнение. К. контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Какво е разграничение на хипотезите на чл. 270, ал. 3 предл. 1 ГПК и на чл. 270, ал. 3 предл. 3 ГПК и коя от тях е приложима в случай, че са заявени два петитума и недопустимостта се простира само по отношение на единия от тях. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост на въззивния акт, поради произнасянето на Б. по непредявен иск Ответницата по касация П. К., чрез процесуалния си представител адв. Х., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Петричкият районен съд е бил сезиран от [фирма] с предявен срещу П. А. К. иск по чл. 422 ГПК установяване дължимостта на суми за потребена електроенергия за които е издадена по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заповед за изпълнение. Поискал е присъждането на разноски за исковото производство. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният от [фирма] иск е неоснователен, като в отхвърлителния диспозитив е посочено, че този иск е "да бъде установено несъществуването на вземанията (за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК) и да бъде осъдена ответницата"... Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на Б. е приел, че РС-Петрич се е произнесъл по недопустим осъдителен иск, тъй като искът по чл. 422 ГПК е установителен. Поради това е обезсилил първоинстанционния акт и е прекратил производството по иска. Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос е следното: В чл. 270, ал. 3 ГПК са разгледани различни хипотези на недопустимост на решенията, поради което и правните последици от констатацията на тази недопустимост от въззивния съд са различни. В първия случай, хипотезата може да бъде свързана с нарушение от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 130 ГПК - разглеждане и произнасяне по същество по недопустим иск. В този случай, произнасянето на въззивния съд до голяма степен замества проверката по чл. 130 ГПК, която е следвало да извърши първоинстанционния. С въззивния акт се констатира нарушението, обезсилва се постановеното по съществото на спора и се прекратява производството по недопустимия иск. Това се прилага и когато е надхвърлен обхвата на търсената от ищеца защита - произнасяне plus petitum. Във втория случай, първоинстанционният съд е сезиран с допустим иск, но в отклонение от диспозитивното начало и при неправилна преценка на правната му квалификация, първоинстанционният съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото. В този случай, след констатирането от въззивния съд на недопустимостта на произнасяне и обезсилване на първоинстанционния акт, делото се връща за ново разглеждане и произнасяне по действително предявения иск. Когато са предявени два иска и недопустимостта се простира само по отношение на единия от тях, съдът следва да прекрати производството само по него, ако той няма качеството на обуславящ. С оглед произнасянето по правния въпрос, становището на съдебния състав е, че касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран от "Ч. Електро България" с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК положителен установителен иск. Видно от петитума на исковата молба, осъдителен иск за сумата, която е предмет на заповедта по чл. 410 ГПК не е предявен и изменение на предявения иск по реда на чл. 214 ГПК не е правено. Т. е. произнасяйки се с отхвърлителен диспозитив по отношение на непредявен осъдителен иск, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което правилно е било обезсилено в тази част от състава на Б.. Неправилно, обаче, Б. е обезсилил решението и е прекратил и производството по предявения положителен установителен иск по който първоинстанционният съд също се е произнесъл, приемайки го за основателен. Този иск е допустим и въззивният съд е следвало да се произнесе по неговата основателност в рамките в които е бил сезиран с въззивната жалба на [фирма]. Това налага касиране на въззивния акт в тази част и връщане делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по основателността на въззивната жалба. При новото разглеждане, ще следва да се произнесе и по отношение на разноските за касационното производство. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.