Определение № 497 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3172/2013 г.

Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, по частна касационна жалба на Т. Д. К. и частна касационна жалба на К. Ж. К. срещу определение № 800/13.03.2013 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 180/2013 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). С обжалваното определение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на разпореждане (озаглавено „определение”) № 18002/19.12.2012 г. по частно гр. дело № 2698/2011 г. на Варненския районен съд (ВРС), като краен резултат е постановено издаване на обратен изпълнителен лист в полза на К. Ж. К. срещу Т. Д. К. за сумата 5 152.21 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.12.2012 г., която сума му е платена без основание по изп. дело № 20117190400034, образувано въз основа на издадени по същото частно гр. дело № 2698/2011 г. на ВРС, изпълнителен лист и заповед № 2040/25.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – за заплащане на сумата 100 000 EUR, представляваща задължение по извънсъдебно споразумение от 23.07.2010 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2011 г. до окончателното плащане, и сумата 3 911.60 лв. – разноски, след като изпълнителният лист е обезсилен с определение № 1819/08.06.2011 г. по гр. дело № 823/2011 г. на ВОС; и е оставена без уважение молбата на К. Ж. К. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу Т. Д. К. за предаване на по ½ идеална част от следните имоти: ПИ с идентификатор по КК, находящ се в [населено място], земл. на[жк], м-ст „Розмарин”, за който е съставено постановление за възлагане, вписано с № 89/2011 г.; 3.014 дка идеални части от ПИ №, находящ се в земл. на [населено място], м-ст „Т. ”, с площ 12 027 кв.м., за който е съставено постановление за възлагане, вписано с № 168/2011 г.; ПИ №, находящ се в земл. на [населено място]. К., м-ст „А. ”, с площ 1 351 кв.м., за който е съставено постановление за възлагане, вписано с № 166/2011 г.; и ПИ №, находящ се в земл. на [населено място]. К., м-ст „А. ”, с площ 607 кв.м., за който е съставено постановление за възлагане, вписано с № 181/2011 г. С определение № 504/24.07.2013 г., постановено по настоящото дело, частното касационно производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 4/2013 г. по това тълкувателно дело е постановено на 22.05.2014 г. и е обявено на 18.06.2014 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 292 от ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 8 на същото тълкувателно решение, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено следното: Законът не е предвидил, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. В действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно (ТР № 1/17.07.2001 г., гр.д. № 1/01 г., ОСГК). Систематичното място на глава ХХІІ ГПК ”Касационно обжалване” е в част ІІ ”Общ исков процес” и следователно, поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично - чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Съобразно изложеното в т. 8 и мотивите към нея от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, като необжалваемостта се отнася до всички съдебни актове, постановени от въззивна инстанция, свързани със заповедното производство, в това число и по издаване на изпълнителен лист и обратен изпълнителен лист, дори и тогава когато заповедта за изпълнение се обезсилва, както е в настоящия случай. Аргумент за това е и че производството по издаване на изпълнителен лист е уредено в глава ХХХVІ на ГПК, чието систематично място е непосредствено преди глава ХХХVІІ „Заповедно производство”, като и двете са в част V „Изпълнително производство”. В заключение, – настоящият съдебен състав намира, че подадените по делото частни касационни жалби следва да бъдат оставени без разглеждане, като процесуално недопустими, тъй като се явяват подадени срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, а настоящото производство следва да бъде прекратено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,