Определение № 761 от 11.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 293/2024 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК, образувано по молба на касатора „ПИБ“ АД за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 246 от 25.01.2025г., с което не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на банката на решението по в.т.д.№ 221/2023г. на Апелативен съд София, в частта за разноските. В молбата се поддържа, че определението по чл.288 ГПК следва да бъде изменено в частта за разноските с оставяне без уважение на искането на насрещната страна „Холдинг БДЖ“ЕАД за присъждане на адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговор по чл. 287 ГПК, а в условията на евентуалност, определеното в размер на 14 361.60 лв. с ДДС да бъде намалено като прекомерно. Изложени са твърдения за отсъствие на доказателства договореното възнаграждение в договора за процесуално представителство и защита от 24.01.2024г. от 14 361.60лв. да е заплатено на процесуалните представители на холдинга. Съображенията са, че във фактурата, приложена като удостоверяваща този факт - № 1018/01.02.2024г., като основание за превода е посочено „процесуално представителство пред Софийски апелативен съд по в.т.д.№ 221/2023г.“, поради което разноски на ответника в касационното производство не следва да се присъждат. Изложени са в евентуалност доводи за прекомерност на договореното възнаграждение като несъответстващо на правната и фактическа сложност на делото и надвишаващо минималния размер (10 003.70 лв. с ДДС) по Наредба № 1/ 2004г. На трето място се сочи, че в договора за процесуално представителство и защита от 24.01.2024г. е възложена и адвокатска дейност, която не е осъществена - договорено е процесуално представителство и защита в съдебното производство пред ВКС, но процесуално представителство в открито съдебно заседание пред настоящата инстанция не е извършено, т.е. касае се за договорени, но неизвършени действия. Изложени са и съображения, че присъденото от апелативния съд адвокатско възнаграждение за осъществената защита на холдинга е в значително по-малък размер. В писмен отговор ответникът по молбата „Холдинг БДЖ“ ЕАД излага подробни съображения в защита на тезата, че във фактура № 1018/01.02.2024г. е допусната фактическа грешка относно основанието за плащане, каквото в действителност е сключеният договор за процесуално представителство от 24.01.2024г. Възразява се, че минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно действителния размер на претендираната от ищеца „ПИБ“АД главница и лихви по настоящия спор е 17 192.88лв. с ДДС, а договореното за касационното производство е в по-нисък размер. Изложено е, че направената от „ПИБ“АД съпоставка с възнаграждението за адвокатска защита на холдинга пред въззивната инстанция е подвеждаща, тъй като то е договорено на 25.08.2022г. в съответствие с минималните размери, съгласно действалата към момента на договарянето Наредба № 1/2004г. редакция от 31.07.2020г. Посочени са и множество съображения за неоснователност на тезата, че договореният размер на адвокатското възнаграждение за защита в касационното производство е прекомерен. Искането е за отхвърляне на молбата като неоснователна. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Действително във фактура № 1018/01.02.2024г., приложена към отговора на касационната жалба, като основание за плащане на адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на „Холдинг БДЖ“ ЕАД е посочено „процесуално представителство пред САС по в.т.д.№ 221/2023г.“ - т.е. за въззивното производство по настоящия спор. То обаче е приключило в съдебното заседание на 16.05.2023г., на 21.08.2023г. е постановено въззивното решениие, на 02.11.2023г. е депозирана касационната жалба на „ПИБ“ АД, а на 07.02.024г. е депозиран и писменият отговор на холдинга. Договореното в договора от 24.01.2024г. за процесуално представителство на „Холдинг БДЖ“ пред ВКС възнаграждение е 14 361.60 лв. с ДДС и изцяло съответства по размер с посочения във фактурата, която следва по време договарянето, а плащането по фактурата е на 07.02.2024г. С оглед на изложеното, са налице достатъчно основания да се приеме, че посочената във фактурата сума касае именно дължимата за защитата в касационното производство. Защитата пред апелативния съд отдавна е изчерпана и за нея на страната вече са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение с въззивното решение. Първото съображение в молбата по чл.248 ГПК, с което е обосновано отсъствието на възможност за присъждане на разноски за касационното производство на холдинга поради липса на доказателства за плащане на договореното за ВКС възнаграждение за защита на ответника, е неоснователно. Неоснователно е и второто съображение, от което е изведено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение - твърдението, че делото не съставлява фактическа и правна сложност. Материалите от първоинстанционното производство са в два тома, правоотношенията между страните датират от 2007г., в хода на настоящото производство подлежи на съобразяване и водено между страните дело през 2014г. с предмет същото правоотношение. Правната сложност на производството по чл.288 ГПК произтича от множеството въпроси в изложението, поставени именно от молителя по чл.248 ГПК, които предпоставят анализиране на приложимата към спора материално правна уредба в различните редакции на ЗОП, под чийто режим е процесния договор с оглед преценката за действителността му. Въпросите изискват изследване на практиката на СЕС, на която касаторът се е позовал в обосноваване на тезата си за противоречие на обжалваното решение с европейското законодателство. Поставените в изложението налагат и преценка по процесуалноправни въпроси, свързани с обективните предели на формирана сила на пресъдено нещо с оглед тезата на касатора, че след като с влязло в сила решение между страните е установено със сила на пресъдено нещо, че изначално отсъства договорно основание за получаване, респ. за задържане на паричната престация, получилият без основание може да претендира в нов процес при същите правопораждащи юридически факти реално изпълнение въз основа на същото - отреченото като валидно възникнало договорно основание. По тези съображения възражението по чл.78,ал.5 ГПК е неоснователно. В настоящия случай не е аргумент за преценката на договореното за защитата на „Холдинг БДЖ“ЕАД пред ВКС адвокатско възнаграждение, това определено за производството пред САС с договора за процесуално представителство и защита от 25.08.2022г. При съобразяване на обстоятелството, че определеното с договора от 24.01.2024г. адвокатско възнаграждение е както за подготвяне на отговор на касационната жалба на „ПИБ“АД, така и за процесуално представителство и защита до приключване на делото пред ВКС, настоящият състав счита, че договореното възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на ѕ, доколкото процесуално представителство във втората фаза на касационното производство не е осъществена, тъй като то не се е развило до този етап. Възнаграждението следва да бъде намалено на 10 771.20лв. като искането по чл.248 ГПК в останалата част следва да бъде оставено без уважение. Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.