Определение № 1718 от 09.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора - [населено място], чрез особения представител адв. М., против определение № 1000 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 735/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима, подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 1496 от 13.12.2018 г. по гр. д. № 440/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Обосновава се, че решение № 14 от 10.11.1992 г. по к. д. № 14/1992 г. на Конституционния съд, с което на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България е дадено задължително тълкуване на нормата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията не е могло да стане известно на молителя своевременно, тъй като последният изтърпява наказание „доживотен затвор“. Молителят е узнал за решението при връчване на разпореждане № 673 от 19.07.2022 г. по в. гр. д. № 181/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Подаденият от насрещната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [населено място] писмен отговор не е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна на решение № 1496 от 13.12.2018 г. по гр. д. № 440/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. Прието е, че съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията – решенията на Конституционния съд се обнародват в Държавен вестник в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила три дни след обнародването им. Решенията на Конституционния съд, с които той тълкува Конституцията имат регулиращо действие, източник са на правото и са задължителни за всички. Решението е станало известно на молителя още през 1992 г., поради което молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това, заявено основание не може да обуслови отмяна на постановеното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Определението следва да бъде потвърдено. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд - Пазарджик, е в съответствие с процесуалния закон. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или макар да са й известни, да не е била в състояние да се снабди с документа или позове на факта по обективни причини. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Решението на Конституционния съд на Република България не е в състояние да обоснове наличието на соченото от молителя основание за отмяна, тъй като посредством него Конституционният съд е дал задължително тълкуване на чл. 6, ал. 2 Конституцията на Република България, но по същността си то не представлява нов факт, нито нов документ, които да обосноват различен изход на спора. Визираното от молителя решение № 14/1992 г. на Конституционния съд на Република България е постановено далеч преди образуване на делото, по което е произнесено решението, чиято отмяна се иска, поради което не би могло да съставлява ново обстоятелство. Освен това като тълкувателен акт то не може да има значението на юридически или доказателствен факт, за да може да му бъде придадено значението по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /по аналогия с т. 1 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. В случай, че се твърди единствено и само противоречие между решението, чиято отмяна се иска, и решението на Конституционния съд, то това обстоятелство е изцяло относимо към правилността на решението, проверявана в рамките на редовния инстанционен контрол, но не и към извънредното производство по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Предвид изложеното, подадената молба за отмяна правилно е оставена от предходния състав на ВКС без разглеждане, тъй като е процесуално недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение