Определение № 10982 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 исл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Д. Ф. Ф. от гр. София против определение № 26359 от 04.08.2025г., постановено по адм.д № 7511 по описа за 2025г. на Административен съд - София град, с която на осн. чл. 159, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против писмо № № РКС25-УГО1-6681-5 от 08.07.2025г. на кмета на район "Красно село" - Столична община. Определението се оспорва като неправлино и се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба в писмен отговор оспорва неговата основателност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на Д. Ф. Ф. от гр. София против писмо № № РКС25-УГО1-6681-5 от 08.07.2025г. на кмета на район "Красно село" - Столична община, с което същият е уведомен, че преписката по негово искане по чл. 99 ЗГР, е изпратена на кмета община Поморие, като компетентен орган, съдът е приел, че писмото не представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21 АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 31 АПК, искането за издаване на индивидуален адимнистративен акт се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса. Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации. От съдържанието на разпоредбата на чл. 31, ал.2 АПК е видно, че писмото, изпратено на частния жалбоподател представлява уведомление по смисъла на посоената разпоредба, а не индивидуален административен акт - отказ, подлежащ на обжалване. Аргументите за недопустимос на съдебното производство по сезиращата жалба, изложени от административния съд се спо делят от настоящата инстанция и с пределението си ВАС препраща към тях, на он. чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК. Следва да се добави, че процедурата по определяне на компетентен орган, който да издаде индивидуалния административен акт е изрично разписана от кодекса и действието по изпращане на оспореното пред АССГ писмо изрично се определя от АПК като уведомление, а не като произнасяне по същество - отказ за издаване на административен акт по сезиращото органа искане. Отделно от това следва да се посочи, че волеизялнията или действията във връзка с определяне на компетентен орган, респ. при спорове за компетентност / чл.19 АПК/ между административните органи, не подлежат на обжалване. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд