Определение № 2678 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Добрич, чрез гл. юрисконсулт Г. Николова, против Определение № 47/9.01.2026 г., постановено по адм. дело № 215/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е оставена без уважение молбата на директора на ДСП – Добрич за присъждане на разноски по делото. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, защото съдът достигнал до грешен правен извод, че органът, ответник в първоинстанционното производство, дал повод за завеждане на делото, поради което разноски не му се дължат. Твърди, че директорът на ДСП – Добрич е бил длъжен да охрани интереса на детето като приложи подходящата мярка за закрила. Моли да се отмени определението на Административен съд – Добрич като неправилно. Претендира разноски. В срока по чл. 232 АПК не е депозирано писмено становище от ответната страна М. Г. Л.. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е изложил мотиви, че производството по делото е било прекратено с протоколно определение от 6.11.2025 г. на Административен съд – Добрич, поради оттегляне на оспорването на М. Л. срещу Заповед №ЗД/Д-ТХ-044/02.05.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Добрич на основание чл. 155, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Посочил е, че подадената жалбата срещу процесната заповед е обусловила образуването на адм. дело № 215/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич. Отбелязал е, че по делото е установено, че директорът на ДСП – Добрич е оттеглил подадената пред Районен съд – Добрич молба за настаняване на малолетното дете К. Л. в професионално приемно семейство. Като основание за това оттегляне се сочи настъпилото отпадане на предпоставките за настаняване на детето по реда на чл. 27 и сл. ЗЗДт. По искането на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, първоинстанционният съд е приел, че присъждането на разноски би било в противоречие с принципите обективирани в чл. 1 и 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт), тъй като би предпоставило възникването на материални затруднения на семейството, обусловени също от факта, че родителите отглеждат още две деца, за които има образувани дела със сходен предмет и по които също се претендират разноски. Поради тези съображения Административен съд – Добрич е достигнал до извода, че искането за присъждане на разноски в полза на Дирекция "Социално подпомагане" – Добрич е неоснователно. Определението е правилно. Отговорността за разноски в производството по оспорване на административни актове е уредена в чл. 143 АПК и представлява процесуална последица от изхода на спора. Съгласно чл.143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В настоящия случай, производството е прекратено поради оттегляне на жалбата, т. е. налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК. Правото на разноски на ответника обаче не възниква автоматично, а е обусловено от липсата на поведение, с което той да е предизвикал съдебния спор. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че издадената от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Добрич заповед за спешно настаняване и предприетите действия пред общите съдилища за извеждане на детето от семейната му среда са обусловили подаването на жалбата и образуването на съдебното административно производство. Следва да бъде отбелязано, че в хода на първоинстанционното производство искането на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич по чл. 28 и сл. от ЗЗДт, по което е било образувано гр. дело №1649/2025 г. на Добричкия районен съд е прекратено поради оттегляне на същото във връзка с отпаднала нужда от предприетите мерки. Следователно е налице изключението по чл. 143, ал. 3 АПК – ответникът е дал повод за завеждане на делото. Поради това не са налице предпоставките за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза. При тези обстоятелства определението, с което е отказано допълване на съдебния акт в частта за разноските, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение,