Определение № 5090 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2666/2026 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Б. и Ц. Б. Б., чрез адв. Ч., против решение № 30 от 16.02.2026 г. по гр. д. № 620/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3-ти граждански състав.

Ответната страна по жалба Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез процесуален представител Р. Л. – гл. инспектор в ТО – Стара Загора при ТД – Пловдив на Kомисията, е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 260002 от 30.08.2024 г. по гр. д. № 59/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора за отнемане в полза на Държавата от Ц. Н. Б. и Ц. Б. Б. следното имущество на обща стойност 57 929 лв. (включващо лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, рег. [рег.номер на МПС], рама № *, двигател № *; лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. [рег.номер на МПС], рама № *, двигател № *; ремарке /каравана/ за лек автомобил марка „Фендт“, модел „ТГ2“, рег. [рег.номер на МПС], рама № *.; ремарке за лек автомобил марка „ТПВ“, модел „БА 2310 55“, рег. [рег.номер на МПС], рама № *).

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че нетният доход на ответниците представлява отрицателна величина, тъй като разходите надвишават приходите с 245 007.42 лв. (433 314.18 лв. - 188 306.76 лв.). Съобразявайки именно обстоятелството, че през проверявания период съотношението доходи към разходи е отрицателна величина (- 245 007. 42 лв.), а стойността на подлежащото на отнемане имущество (цената на иска) е в размер на 57 929 лв., съгласно допуснатото в с. з. на 01.04.2024 г. изменение на иска, инстанцията по същество е приела, че е налице несъответствие между придобитото имущество и нетния доход на ответниците, надхвърлящо максимално допустимия размер от 150 000 лв., а именно 302 936.42 лв. (- 245 007. 42 + – 57 929 лв.), поради което е обоснован извод за наличие на предпоставките за отнемане на процесното имущество. Изрично е застъпено становище, че съдът не споделя разрешението в съдебната практика, че за уважаване на иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ е необходимо значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ да е положителна величина.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба жалбоподателите поставят правни въпроси, които твърдят да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставени въпросите са със следното съдържание:

1. „Следва ли съдът задължително да определя коя е прецизната правна квалификация на исковата претенция и липсата на такава нарушава ли правото на защита и правото на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ? Повлиява ли негативно за ответника липсата на правна квалификация на исковата претенция от първоинстанционния съд, респективно разпределянето на доказателствената тежест?“;

2. „Следва ли да се приеме, че към началото на проверявания период ответниците не са разполагали с каквото и да било имущество и чия е доказателствената тежест за установяване, съответно за оборване на въпросното обстоятелство?“;

3. „Каква е доказателствената сила на частен документ, съдържащ признание на задължение, чиято истинност не е оспорена? Следва ли да се приеме, че след като страна по делото е оспорила авторството на един документ – разписка за получаване на средства, но не и неговото съдържание и достоверност, въпросната страна не оспорва достоверността на въпросното съдържание в този документ? Липсата на оспорване обвърза ли съда относно съдържанието на документа?“;

4. „Допустимо ли е в производството по чл. 153 и сл. ЗОНПИ да се извършва анализ на възможностите на трето за производството лице за предоставяне на средства на ответниците в производството? Как следва да се тълкува липсата на документи, удостоверяващи наличие на финансови възможности у това трето лице в случаите, когато тази липса се дължи на обстоятелството, че въпросните документи са унищожени поради изминал максимален период от време, предвиден за тяхното съхранение?“;

5. „Какви са материалноправните предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани?“.

Поддържа се, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС (без да я отнася към конкретно питане), обективирана в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК, решение № 50130 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV г.о. и решение № 193 от 03.04.2025 г. по гр. д. № 4570/2022 г. на III г.о.

Иска се също достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 21 предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

В касационната жалба е направено искане за спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, тъй като неговите задължителни разяснения са от значение за изхода по делото.

С разпореждане от 15.01.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2026 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроси, които са преформулирани по предложение на Комисията в закрито заседание на ОСГК от 05.03.2026 г., както следва: „Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ; При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото; Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество“. Отговорът на тези въпроси има значение за настоящото производство, тъй като част от тях са решаващо произнесени от въззивния съд и са повдигнати от жалбоподателите в изложението към касационната жалба (този под № 5).

Ето защо, производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2026 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на V г.о.,