Решение № 659 от 8.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1834/2009 г.

Решение № 659 от 8.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1834/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от "7 С. Ш." гр. Благоевград чрез адв. Янко Я. от САК против решение № 96 от 27.02.09 г. по в. гр. дело № 12/09 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 5513 от 19.11.08 г., постановено по гр. дело № 1148/08 г. на Благоевградския районен съд. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, предявени от С. И. Д. С определение № 292 от 11.03.10 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса подлежи ли на оттегляне предварително разрешение за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ от държавния орган - съответната инспекция по труда. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 КТ. Моли да бъде отменено и исковете - отхвърлени. Ответницата по касационната жалба С. Д. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № Р. от 30.06.08 г. на директора на V. С. Ш. която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата С. Д., на длъжност "учител по английски и руски език", на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращение в щата, е незаконосъобразна. Направен е извод, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и на чл. 333, ал. 2 и ал. 3 от КТ. Изложени са съображения, че към момента на връчване на уволнителната заповед не е имало разрешение от съответната инспекция по труда за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като даденото с писмо изх. № 154/21.05.08 г. разрешение е било оттеглено. Поставеният от касатора въпрос е подлежи ли на оттегляне дадено предварително разрешение за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ в хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ от държавния орган - съответната областна инспекция по труда. За получаването на разрешение по чл. 333, ал. 1 КТ се следва определена процедура - писмено мотивирано искане от работодателя до съответната инспекция по труда или съответния синдикален орган, предхождащо уволнението, въз основа на което компетентният орган прави свое проучване и обсъждане по искането, с което е сезиран и отговаря писмено на работодателя. Неговият отговор трябва да бъде изричен и да съдържа според обстоятелствата разрешение /съгласие/ за извършване на уволнението или отказ за всеки отделен случай. Отговорът на компетентния орган под формата на разрешение /съгласие/ или отказ е окончателен и не се изисква да бъде мотивиран. Той не подлежи на по-нататъшно обжалване пред по-горестоящия орган или пред друг държавен орган - съдебен или административен. Законодателят е определил момента, към който предварителната правна закрила трябва да бъде осъществена при прекратяване на трудовото правоотношение. В случаите когато трудовото правоотношение се прекратява едностранно с предизвестие на някое от основанията по чл. 328, ал. 1 КТ, уволнението настъпва след изтичане срока на предизвестието /арг. от чл. 335, т. 1 КТ/ без връчване на заповед. Разрешението или съгласието трябва да бъдат дадени от съответните органи и получени от работодателя към момента на връчване на предизвестието на работника или служителя, защото предизвестието е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението, а заповедта не е конститутивен елемент. С оглед на изложеното се налага извод, че след като даденото разрешение /съгласие/ е достигнало до работодателя и е било налично към момента на връчване на предизвестието /заповедта/ не може да бъде впоследствие оттеглено защото са настъпили целените правни последици от връчването на съответния акт за прекратяване на трудовото правоотношение. По основателността на касационната жалба: Формираните в решението изводи, че не е спазена императивната разпоредба на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като работодателят не е получил предварително разрешение от инспекцията по труда, въпреки че ищцата е боледувала от болест, осигуряващи й закрила при уволнение поради съкращение в щата, са неправилни. Предвид гореизложените мотиви, към деня на връчване на предизвестието на ищцата - 29.05.08 г. е било налице разрешение от Инспекцията на труда за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, дадено с писмо изх. № 154 от 28.05.08 г. Възприетият неправилен извод относно липсата на предварително разрешение на Инспекцията по труда не се е отразил на правилността на решението като краен резултат. С исковата молба е въведен довод за прекратяване на трудовия договор в нарушение на чл. 333, ал. 2 КТ - без да е взето мнението на Т. Не се спори между страните по този факт - че уволнението е извършено без да е взето мнението на Т.. Разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ е императивна и с нея е установена част от процедурата по провеждане на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ. Ето защо, за да може субектът на работодателската власт да упражни правомерно потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, то е необходимо не само да е поискано и получено разрешение от съответната инспекция по труда, но да е изпълнено и вмененото му от закона в негова тежест задължение за получаване на предварително мнение от Т. и то преди и във връзка с проведеното конкретно уволнение на защитения работник. Вярно е, че мнението на Т. няма задължителен характер за Инспекцията по труда, но то е необходим елемент от процедурата за уволнение на лице, попадащо в обсега на защитата по чл. 333, ал. 1 КТ. Или мнението на Т., когато такова се изисква, както и съответното разрешение от Инспекцията по труда, са двете кумулативни предварителни предпоставки, необходими за законосъобразността на проведеното уволнение. Следователно, като не е взел изискуемото се от чл. 333, ал. 2 КТ мнение на Т. непосредствено преди уволнението на ищцата, работодателят е упражнил неправомерно правото си на уволнение, което обуславя незаконност на същото само на това формално основание, както правилно е приела и въззивната инстанция. С оглед на изложеното касационната жалба следва да се остави без уважение, а въззивното решение - да се остави в сила. Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение