Определение № 51 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 75/2022 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Н. Б. П. е подала молба вх. № 25008063/18.01.2021г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав, № 4036 от 05.06.2019 г. по в.гр.д.№ 12543/2018 г. в частта му, с която е потвърдено решението на Софийския районен съд, II ГО, 73 състав, № 206132 от 01.09.2017 г. по гр. д. № 25608/2010 г. в частта за отхвърляне на иска за делба на гарсониера, находяща се на пети тавански етаж, от сградата в [населено място], ул. „...., построена в поземлен имот с индентификатор № ....по КККР, одобрени със заповед № РД-18-33/15.6.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. В молбата за отмяна се твърди, че са налице нови обстоятелства, подкрепени с писмени доказателства, с които молителката не е имала възможност да се сдобие своевременно, тъй като били укривани от процесуалния ѝ представител, който не ги е представил пред съда. Поддържа се, че тези документи опровергавали решаващите изводи на Софийски градски съд относно принадлежността на правото на собственост по отношение на гарсониерата и доказвали, че именно Н. П. е титуляр на правото на собственост. Като основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителката твърди наличие на новооткрити доказателства от значение за изхода на делото – декларация от 25.06.1996 г., с която Г. Б. Т. се отказва от своята наследствена част от имотите, предмет на исковете за делба; приемо-прердавателен протокол от 15.06.2015 г.; нот. акт за продажба на недвижим имот № ...... г. на нотариус с рег. № 274 на НК; нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № ..... г. на нотариус с рег. № 343 на НК; нот. акт за дарение на недвижим имот № ..... г. на нотариус с рег. № 343 на НК. Представена е и искова молба от 20.01.2014 г., подадена от Б. Т. (майка на молителката), срещу А. А. Т., М. Г. Т. и Б. Г. Т. за прогласяване нищожността на нот. акт № ..... г., по която се твърди, че не се е развило исково производство. Освен това П. поддържа наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като пълномощникът ѝ пред Софийски районен съд и Софийски градски съд не я е представлявал добросъвество и ефективно. Ответниците А. А. Т., М. Г. Т. и Б. Г. Т., представлявани от адв. В. П., в срока за отговор изразяват становище за недопустимост на молбата за отмяна, както и за нейната неоснователност. По допустимостта на молбата за отмяна на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното: С определение по чл. 288 ГПК № 211 от 30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 325/2020 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, не е допуснал касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав, № 4036 от 05.06.2019 г. по в.гр.д.№ 12543/2018 г. в частта, с която е потвърдено решение на Софийския районен съд, II ГО, 73 състав, № 206132 от 01.09.2017 г. по гр. д. № 25608/2010 г. в частта му за отхвърляне на иска за делба на процесната гарсониера. Със същото определение е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допускане на съдебна делба на жилище с идентификатор № ....., находящо се в [населено място], [улица] по касационната жалба на Н. Б. П., като искът за делба на жилището е отхвърлен с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 97/19.10.2020 г. по гр.д. № 325/2020 г., ВКС, I г.о. Производството за отмяна е средство за извънреден извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Предмет на отмяна могат да бъдат само решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, при постановяването на които е осъществен някой от отделните фактически състави на чл. 303 и 304 ГПК. От друга страна правото на отмяна не е неограничено във времето. В чл. 305 ГПК е предвиден тримесечен преклузивен срок за отделните основания за отмяна по чл. 303 ГПК от момента на възникването им, с изтичането на който срок правото на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение се погасява. Относно соченото от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК тримесеченият срок започва да тече от момента на узнаване на решението, чиято отмяна се иска. В случая, видно от съдебния протокол по гр.д. № 325/2020 г., ВКС, I г.о., Н. П. се е явила лично в публично съдебно заседание на 13.10.2020 г. – тоест това е най-късният възможен момент, в който тя би могла да е узнала за влязлото в сила решение за отхвърляне на иска за делба на гарсониерата. Доколкото молбата за отмяна е подадена на 18.01.2021 г., тя се явява просрочена по отношение на това основание. Представените с молбата за отмяна нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № .... г. на нотариус с рег. № 343 на НК, нот. акт за дарение на недвижим имот № ....г. на нотариус с рег. № 343 на НК, приемо-прердавателен протокол от 15.06.2015 г. и нот. акт за продажба на недвижим имот № ..... г. на нотариус с рег. № 274 на НК се намират в кориците на делото (на л. 24 и л. 25 от гр.д.№ 25608/2010 г. на СРС; л. 4 и л. 12 от в.гр.д.№ 12543/2018 г. на СГС), поради което същите не представляват новооткрити писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представената искова молба от 20.01.2014 г. също не е новооткрито писмено доказателство, защото не установява факти от значение за делото, които биха имали значение за решаващите изводи на съда, тя не обосновава и основание за отмяна на останалите фактически състави по чл.303 ГПК. Приложената към молбата за отмяна декларация е представена по гр.д. № 325/2020 г. на ВКС, I г.о., с молба от 09.10.2020 г., след постановяването на определението по чл. 288 ГПК, тоест по отношение на това доказателство също следва да се приеме, че е изтекъл преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, І г.о.