Определение № 612 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 565/2012 г.

Обжалвано е определение № 250 от 21.06.2012 год., постановено по гр.дело № 471/2012 год. по описа на ІІІ-то гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Ю. А. К. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 635/48 от 07.07.2011 год. на решение № 14436 от 20.10.2010 год. по ч.гр.дело № 11355/2010 год. на Софийския градски съд, І-3 състав и е прекратено производството по гр.дело № 471/2012 год. Недоволен от определението е жалбоподателят Ю. А. К., представлявана от адвокат А. Ц., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на чл.5, чл.437, ал.2 ГПК тъй като делото не е разгледано в открито съдебно заседание, поради което не е могла да организира защитата си. От ответника по частната касационна жалба Н. И. И. от [населено място], представляван от адвокат Н. П. е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведените оплаквания и като взе пред доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение съставът на ІІІ-то гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е недопустима тъй като молителят Ю. А. К. е трето лице за изпълнителното производство, а атакуваното решение, с което жалбата й е оставена без уважение срещу частен съдебен изпълнител не разрешава спорен материалноправен въпрос, а процесуален въпрос и за това не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК. Частната касационна жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Определението на касационния съд е законосъобразно. При постановяването му е съобразена и практиката на Върховния касационен съд, както и т.2 на ППВС № 2/1977 год., че на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, защото са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните материалноправни въпроси не могат да бъдат пререшавани. Следва да се има предвид, че в производството по обжалване действие(в случая-опис) се реализира потестативно право на обжалващия да получи отмяна на определен несъдебен акт, защото съдебният изпълнител не е съдебна инстанция, а общото правило на чл.437 ГПК очертава процедурата, по която се провежда съдебното дирене по фактите, посочени в жалбата, при което предписаното разглеждане на делото в закрито заседание съответства на предварителната размяна на книжата по жалбата. Преобладаващата практика възприема нормата на чл.437 ГПК като приложима към обжалване, предприето от трето лице по смисъла на чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК. За това и правата на съвместната съпружеска общност, на която се основава защитата, не са самостоятелни и не изключват правата на длъжника, а са идентични с неговите. Спазено е и едно от основните начала за законност, регламентирано в чл.5 ГПК. По изложените съображения частната касационна жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение