Решение № 4402 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11207/2010 г.

Решение № 4402 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11207/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Общинска служба "Земеделие" гр. Тетевен, представлявана от Зам. началника Цв. Герджиков, против решение № 79/14.06.2010 г. по а. х. дело № 65/2010 г. на Ловешки административен съд, II-ри административен състав, с което е обявено за нищожно Решение № Т202/29.01.2010 г. и е разпоредено връщане на преписката на ОСЗ Тетевен за спазване на процедурата по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за Решение № Т202/27.11.2009 г. Касаторът счита така постановеното решение за неправилно и моли да бъде отменено по подробно развити съображения. Ответната страна - Николина Савова Василева от гр. Плевен, не заявява становище по жалбата. Заинтересованата страна - Кунка Савова Момчева от гр. Варна, също не взема отношение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът е изложил съображения, че решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е част от обезщетителното производство, което съдържа отделни и последователни етапи. Актът по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ предхожда и е основание за издаване на последващ административен акт по реда на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Поради тази причина, влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е необходимо условие за издаване на решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ. Обосновано съдът е приел, че при издаване на оспореното решение административният орган е дължал съобразяване на тази предпоставка от състава на нормата, а именно наличие на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Правилно е прието, че след като не е влязло в сила решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, е било недопустимо постановяване на решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, поради което е прогласил неговата нищожност. В преписката, а и в хода на производството не са представени данни за уведомяване на всички наследници, а нормата на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ изрично посочва, че решението се съобщава на заинтересованите лица по реда на ГПК и подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок чрез общинската служба по земеделие пред районния съд. Оттук и изводът, че законът не изисква само узнаване, а съобщаване и то не само на заявителя, а на всички заинтересовани лица, в случая - преживелите наследници на Сава Влаевски, а именно Николина Савова Василева и Кунка Савова Момчева. В нормата на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ изрично е регламентирано съобщаване на това решение на всички заинтересовани лица, а не на някои от тях, в текста на разпоредбата не е посочено, че се уведомява само заявителят по преписката. В тази връзка възраженията на касатора са неоснователни. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 5.07.10. входираната на 7.07.2010 г. в Административен съд - Ловеч касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, и като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 79 от 14.06.2010 г. по а. х. дело № 65/2010 г., в производство по реда на чл. 19, ал. 17 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), Ловешкият административен съд, втори административен състав, обявява за нищожно Решение № Т202/29.01.2010 г. на Общинска служба "Земеделие" - Тетевен, с което наследниците на Сава Лалов Влаевски са обезщетени за 4,000 дка земя на стойност 564 лева с 564 броя поименни компенсационни бонове на стойност 564 лева и Връща преписката на ОСЗ - Тетевен за спазване на процедурата по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за Решение № Т202/27.11.2009 г., след влизане в сила на което да предприеме действия по постановяване на решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е издадено преди връчването на всички заинтересовани лица на това по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, т. е. преди влизането му в сила, а влизането в сила на предхождащото решение по ал. 8 е въздигнато от законодателя в абсолютно основание и предпоставка за постановяване на последващото го по ал. 17. Независимо от обстоятелството, че решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е постановено в отделно производство, то това решение е част от цялостното обезщетително производство и същото като предходно решение за това по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е основание за издаването му. След като не е извършено надлежно съобщаване на решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на другата наследница на Сава Влаевски - Кунка Савова Момчева, на която е било изпратено Решение № 1540/02.07.1993 г. по заявление № Т278/91 г. за признаване правото на собственост на процесния имот, независимо че за нея е имало данни по преписката в земеделската служба, то не е влязло в сила, което обстоятелство опорочава оспореното в това производство решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Липсата на влязло в сила предхождащо решение за определяне правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост е пречка за постановяване на решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, което прави обжалвания административен акт нищожен. Така постановеното съдебно решение е правилно и съобразено със съдебната практика. По жалбата на Николина Савова Василева срещу решение № Т202 от 29.01.2010 г. на Общинска служба "Земеделие" гр. Тетевен, първоначално е било образувано гр. а. х. дело № 79/2010 г. по описа на Районен съд - Тетевен, което правилно е било прекратено и изпратено по компетентност на Административен съд - Ловеч, тъй като се касае за обжалване на индивидуален административен акт. Както всеки административен акт, така и процесния, който е издаден на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, се преценява за законосъобразност съобразно с критериите по чл. 146 от АПК. При тази проверка съдът е установил, че решението е нищожно. Изводът е правилен и се споделя и от настоящия състав. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в Правилника за прилагането му (ППЗСПЗЗ) е регламентирано специално производство в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ при която, когато имотите, правото на собственост върху които е признато, но не може да бъде възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници поради това, че се намират в границите на урбанизираните територии (в строителните граници на населените места) или са извън тях, но са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респективно техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Обезщетителното производство за такива имоти преминава през следните законоустановени фази: 1. решение на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, с посочена стойност на обезщетението (което решение подлежи на обжалване пред районен съд); 2. решение на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетението - със земя и/или с поименни компенсационни бонове, с определена стойност на обезщетението (което подлежи на обжалване пред административен съд, преди пред окръжен съд); 3. план за обезщетяване на основание чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ (който не подлежи на обжалване) и решение на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ, в което се посочва конкретна земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна процедура (което подлежи на обжалване пред районен съд като първа съдебна инстанция). В конкретния случай не се спори по делото, че решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ се издава въз основа на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а е спорен въпроса дали предходното решение е трябвало да бъде връчено на всички заинтересовани лица. Решение № Т202 от 27.11.2009 г. на Общинска служба "Земеделие" гр. Тетевен за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ, тоест това което е издадено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а след изменение на ЗСПЗЗ през 2002 г. - основанието е чл. 19а, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ, не е връчено на Кунка Савова Момчева, която е една от наследниците на Сава Лалов Влаевски и до която е изпратено решение № 1540 от 2.07.1993 г. на Поземлена комисия гр. Тетевен, постановено по заявление вх. № Т278 от 22.08.1991 г. След като решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не е съобщено своевременно на горното лице, същото не е влязло в сила, за да послужи като основание за издаване на следващото - това по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ и то се явява постановено без да е налице материалноправното основание за това. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е обосновано и съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,