Определение № 413 от 05.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 438/2022 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца И. Л. Г. срещу решение № 1342/13.12.2021г.по възз.гр.д. № 1258/2021г. на САС, ГО. Предмет на касационно обжалване е решението в частта, с която, след отмяна на решение № 262100/30.12.2020г. по гр.д.№ 13854/2019г. на СГС в частта за осъждане ЗК „Бул инс“АД да заплати на И. Л. Г. застрахователно обезщетение за разликата над присъдения размер от 30 000 лв. до предявения размер от 50 000лв., е отхвърлен искът по чл.432, ал.1 КЗ за застрахователно обезщетение за този размер. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, основани на несъобразяване на задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, дадени с ППВС № 4/1968г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на иска в пълния предявен размер със законните последици. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1.Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания на пострадалия? 2.Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? По тези въпроси е въведена допълнителната предпоставка по т.1, предл.1-во на чл.280, ал.1 - противоречие с ППВС № 4/1968г.и по т.1, предл.последно на чл.280, ал.1 - противоречие с практиката на състави на ВКС, обективирана в цитирани от касатора решения по чл.290 ГПК. Допускането на обжалването е обосновано с въведените в жалбата доводи, че въззивният съд не е съобразил установените правно релевантни факти за високият интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение, както и лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди към датата на ПТП в размер на 2 000 000лв. за всяко събитие при едно пострадало лице. В писмен отговор ответникът по касация ЗК „Бул инс“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е сезирана с въззивна жалба на ответника ЗК „Бул инс“АД срещу първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което предявеният от ищеца иск е уважен в пълния предявен след допуснатото по реда на чл.214 ГПК увеличение размер от 50 000лв. Във въззивната жалба са поддържани доводи за липса на пряка причинна връзка между ПТП и причинените на ищеца увреждания, за прекомерно завишаване на размера на обезщетението и за неправилно отречено съпричиняване. Съставът на въззивния съд е приел за безспорно, че на 12.01.2017г., ок.4.25ч., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], е настъпило пътно-транспортно произшествие с участие на управлявания от застрахования при ответното дружество водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. [рег.номер на МПС] и управлявания от Б. Цв.Ц. лек автомобил „Хюндай“ с рег. [рег.номер на МПС]. Въззивният съд е съобразил, че оплакванията на ответното дружество не са за неправилно определен механизъм на ПТП, а са, че даденото пред първоинстанционния съд заключение на САТЕ се основава на негодни доказателства. Въззивният състав е приел за установено от заключението по делото на САТЕ, извършено въз основа на съставения констативен протокол и наказателно постановление, както и на показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел - очевидец Б. И., че пътно - транспортното произшествие е настъпило в резултат на противоправното поведение на застрахования при ответното дружество водач, който, предприемайки ляв завой, при навлизането си в платното за движение не е пропуснал управлявания от Б. Цв.Ц. лек автомобил „Хюндай“, въпреки че той се е движел по път с предимство. Въз основа на дадените пред първоинстанционния съд показания на свидетеля Б. И. въззивната инстанция е приела за установено, че ищецът е пътувал на предната дясна седалка на управлявания от свидетеля лек автомобил и вследствие на инцидента и двамата са пострадали, удряйки главите си в пластмасовите греди на челното предно стъкло.Съставът на въззивния съд е приел, че показанията на свидетеля Б.И. се подкрепят от заключенията на СМЕ, че причинените на ищеца травми могат да бъдат получени от лице, което е било пътник в автомобил, както и от представената медицинска документация за извършения преглед на ищеца в „Пирогов“ през нощта на 11/12.01.12019г. За установено съставът на въззивния съд е приел, че в резултат на пътно-транспортното произшествие на ищеца са били причинени следните травматични увреждания: 1/ сътресение на главния мозък и 2/ контузия на главата с травматичен подкожен кръвоизлив в лявата челна област 3/ изкълчване и навяхване на шията и 4/ непълно счупване на дясната раменна кост в средната трета.Съобразено е от въззивната инстанция, че сътресението на мозъка не е било съпроводено с изпадане на ищеца в безсъзнателно състояние, че не са установени кръвоизливи, промени в мозъчната тъкан и отпаднала неврологична симптоматика.Прието е, че ищецът се е оплаквал от главоболие, гадене и виене на свят, че фрактурата е била имобилизирана с гипсова шина за срок от 15 дни, след което е била проведена рехабилитация за срок от 14 дни.Така, общата продължителност на лечебния и възстановителния период е била ок. 6 месеца, като най-продължителен е бил периодът по отношение на травмата в областта на шията, но здравословното състояние на ищеца е възстановено напълно, с изкл. на леки болки при ротация на дясното рамо и лек дефицит от 10 градуса при максимално сгъване на лакътната става. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съставът на въззивния съд е посочил като релевантни и подлежащи на съобразяване фактите относно вида и характера на причинените травматични увреждания, естеството на проведеното лечение и това, че ищецът е напълно възстановен.Определеният размер на обезщетението е съобразен с датата на настъпване на застрахователното събитие – 2019г., която е прието да от значение за преценка на конкретните обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорността на застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По тези съображения е формиран извод, че справедливото обезщетение е в размер на 30 000лв. За неоснователно е счетено поддържаното от ответника възражение за съпричиняване на увреждането.В тази връзка е прието, че твърденията за неправомерно поведение на водача на автомобила, в който е пътувал ищецът, не може да бъде основание за намаляване на размера на дължимото на ищеца обезщетение, а твърденията, че ищецът е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, са опровергани от показанията на св.Б.И., че двамата са пътували с поставени обезопасителни колани, които са потвърдени от заключението на СМЕ, че контузията на дясната раменна става на ищеца може да е предизвикана от въздействието на предпазния колан. Искането за допускане на касационен контрол на въззивното решение по подадената касационна жалба от ищеца не следва да бъде уважено. Формулираните от касатора въпроси в изложението не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол.Същите съставляват доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като предполагат извършване на проверка на правилността на изводите на въззивния съд, която може да бъде осъществена във втората фаза на касационния контрол, но само след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, поради което и не са относими в производството по чл.288 ГПК. Касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Изложените мотиви не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от задължителната и от константната казуална практика по приложението на чл.52 ЗЗД, в т. ч. и цитираните в изложението ППВС № 4/68г. и решения по чл.290 ГПК. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция е отчела релевантните за конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика, вкл.вида и характера на причинените на ищеца травматични увреждания и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като ориентир за конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси към момента на ПТП. Преценката на въззивния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди се базира на приетите за установени по делото конкретни правнорелевантни обстоятелства, съвкупността от които е предпоставила присъждане на обезщетение в по-нисък размер от определения от първоинстанционния съд. Отсъствието на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2020г. на ОСГТК на ВКС, не позволяват осъществяване на факултативния касационен контрол, какъвто може да се извърши единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания за допускане на обжалването, които в случая отсъстват. Не са представени доказателства за разноски за подаване на отговора на касационната жалба, поради което такива не се присъждат на ответника по касация. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т. о.