Определение № 1043 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3617/2022 г.

Постъпила е молба от В. Е. И. чрез процесуалния му представител адв.Б. В. В. от САК, с искане за допълване на определение №296 от 27.02.2022г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските. Поддържа, че в подадения от него отговор на касационната жалба е направено искане за присъждане на направените разноски, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, но по искането за присъждане на разноските съставът на I г.о. на ВКС не се е произнесъл. Претендира присъждане на сумата от 1000лв., за която представя с молбата договор за правна защита и съдействие и доказателство, че хонорарът е платен по банков път към момента на подаване на отговора на касационната жалба. Касаторът „Констант“ ЕООД не изразява становище по основателността на така направеното искане. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение №296 от 27.02.2023г., постановено по настоящето дело, въззивно решение №131, постановено на 13.05.2022г. от Окръжен съд-Монтана по в.гр.д.№76/2022г., не е допуснато до касационно обжалване по подадената от „Констант“ ЕООД касационна жалба. Разноски в полза на ответника по касационна жалба В. Е. И. не са присъдени, макар искане за присъждането им да се съдържа в подадения от него отговор на касационната жалба, тъй като с отговора не са представени доказателства такива разноски да са били направени. В отговора е посочено, че към него се прилага договор за правна защита и съдействие и се претендира присъждане на стойността на посочения в този договор адвокатски хонорар, но такъв договор към подадения по електронен път отговор не е приложен. Последователно в практиката си ВКС приема, че претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет. Затова действията на страната, изразяващи се в заявяването на това искане, в представяне на списък по чл. 80 ГПК, в представяне на доказателства за размера на разноските и за извършването им следва да са осъществени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. След това страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили – не могат да въвеждат нови искания, не могат да ангажират и нови доказателства, включително и във връзка със своевременно направени искания (точки 11, 8, 9 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС; определение №39/27.02.2020г. по ч.гр.д.№3666/2019г. на I г.о. на ВКС). Представянето на доказателства за сторени от ответника в производството разноски с молбата за допълване на съдебния акт се приема за допустимо само в хипотеза, при която производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска или поради отказ от иска, както и поради оттегляне на иска, направено преди провеждане на първото съдебно заседание по делото (определение №66/07.04.2017г. по ч.гр.д.№49/2017г. на I г.о. на ВКС). В производството пред касационната инстанция, в хипотезата когато производството приключва с произнасяне в закрито заседание, като жалбата не се допуска до разглеждане по същество, доказателствата за извършването на претендираните разноски следва да бъдат представени най-късно до приключване на това заседание, за да може да се приеме за основателна молбата за тяхното присъждане. Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде компенсиран в производството по реда на чл. 248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските. В този смисъл са: определение №157 от 05.07.2018г. по гр.д.№4575/2017г. на I г.о. на ВКС и посочените в него определение № 1189 от 10.12.2015г. по гр.д.№ 2588/2015г. на ВКС, III-то г. о., определение № 167 от 16.07.2015г. по т.д.№ 3303/2014г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 16 от 29.01.2015г. по т.д № 1341/2014г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 29 от 24.01.2014г. по т.д.№ 1427/2013г. на ВКС, I-во т. о., определение № 397 от 11.06.2015г. по ч.гр.д.№ 2600/2015г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 106 от 16.05.2017г. по т.д.№ 2248/2016г. на ВКС, I-во т. о. В случая договор за правна защита и съдействие, както и доказателства, че посочената в договора сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. е платена по банков път на 19.09.2022г., са представени с подаденото на 28.02.2023г. искане за допълване на определение №296 от 27.02.2023г. в частта му за разноските. Договорът за правна защита и съдействие е с номер 18 от 2022г., като договорената в него сума за адвокатско възнаграждение е преведена по банковата сметка на адв.В. на 19.09.2022г., т.е. преди датата, на която е постановено определение №296 от 27.02.2023г. по настоящето дело. Молителят-ответник по касация, е разполагал с тези доказателства към момента на провеждане на закритото съдебно заседание, в което настоящият състав се е произнесъл по допускане на касационното обжалване (16.02.2023г.), но не ги е представил до приключването на това съдебно заседание, поради което следва да се приеме, че подадената молба за допълване на определение №296 от 27.02.2023г., постановено по настоящето дело, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение