Решение № 7697 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2014 г.

Решение № 7697 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Мариана Петрова Миндева от град Сливен против решение № 460 от 21.03.2014 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1294/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 201002092/08.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № РД-10-163/31.05.2011 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението - Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения систематизирани в десет пункта касационният жалбоподател оспорва фактическите и правни изводи на съда относно договори за заем на парични средства, сключени с Данчо Стойков Йоргов, Венка Александрова Петрова /майка/, Стоян Симеонов Миндев, Иван Пенев Иванов и Георги Стоянов Георгиев и тези относно наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и провеждането на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие с указанията, дадени от касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК и на основание чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Мариана Миндева са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ както следва: за 2007 г. в размер на 11 572.48 лева и лихви от 4 047.81 лева и за 2008 г. в размер на 21 383.33 лева и съответните лихви от 4 303.26 лева. Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция. С решение № 6303 от 09.05.2013 г. постановено по адм. дело № 9339/2012 г. Върховният административен съд е отменил предходно решение на АС - Бургас по спора и е върнал делото за ново разглеждане с указания да се обсъдят договорите за заем от Венка Александрова Петрова в размер на 15 000 лева, от Георги Стоянов Георгиев, в размер на 12 000 лева, Данчо Стойков Йоргов в размер на 18 000 лева и от Иван Пенев Иванов в размер на 40 000 лева, като се анализират подробно фактите относно предаването на паричните суми и възможностите на заемодателите да ги предоставят. Указано е също да се съобрази влязлото в сила решение № 1266 от 13.10.2011 г. на Бургаския административен съд, по адм. дело № 1337/2011 г., потвърдено с решение № 13187 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. дело № 16456/2011 г. на ВАС, в което подробно са обсъдени същите договори за заем във връзка с ревизията на СД КОМПЛЕКС МИНДЕВИ и СИЕ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията му действаща преди изменението от ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Съдът не е констатирал съществени нарушения на правилата за провеждане на ревизията, като е изложил обстоятелствата по възлагането й. Приел е, че ревизията законосъобразно е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи от Мариана Миндева, свързани с констатирано несъответствие между приходите и разходите й на парични средства в съответния период. За 2007 г. по делото е установено, че лицето като съдружник в СД КОМПЛЕКС МИНДЕВИ и СИЕ е внесло в касата на дружеството сумата от 66 000 лева. Произходът на средствата е обяснен с получени заеми по договори, сключени с физически лица. Органите по приходите са признали единствено сумата от 20000 лева, получена по договор за заем от Ваня Желязкова - сестра на ревизираното лице, през декември 2006 г. По отношение на останалите договори за заем, сключени с Георги Стоянов Георгиев, Венка Александрова Петрова /майка/ и Данчо Стойков Йоргов са приели за недоказано получаването на паричните средства, тъй като не е доказано предаването на сумите и възможностите на заемодателите да ги предоставят. За 2008 г. е установено, че Мариана Миндева е направила парични вноски в СД КОМПЛЕКС МИНДЕВИ И СИЕ в размер на 113 000 лева и разход за закупуване на недвижим имот при условията на съпружеска имуществена общност недвижим имот в размер на 91 500 лева /половината от цената по нотариален акт в размер на 183 000 лева /. Произходът на средствата е обяснен с получени заеми. Установено е и възстановяване на средства от събирателното дружество в размер на 108 000 лева. Относно придобиването на недвижимия имот, ревизираното лице е поддържало твърдения, че част от имота е придобит като обезпечение по стоков кредит в размер на 46 000 лева и паричен кредит в размер на 89 000 лева, предоставени на продавачите Иван Терзиев и Тодорка Терзиева през периода 2004 - 2007 г., респективно от събирателното дружество на фирмата на Терзиева. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства във връзка с договорите за заем сключени от Мариана Миндева с Георги Стоянов Георгиев, Венка Александрова Петрова, Данчо Стойков Йоргов, Стоян Симеонов Миндев, Иван Пенев Иванов и Лъчезар Янев Калоянов и приел, че от страна на ревизираното лице не е доказано предаването на сумите и възможностите на заемодателите да ги предоставят в заем. От анализа на установените по делото факти, съдът е направил извод, че ревизионният акт е законосъобразен, тъй като фактическите му констатации, които се ползват с презумпция за вярност съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК не са опровергани, чрез насрещно доказване от ревизираното лице. Решението е частично неправилно. Касационното оплакване, че първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на горната инстанция, е неоснователно. При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил подробно договорите за заем, сключени от Мариана Миндева с Георги Стоянов Георгиев, Венка Александрова Петрова, Данчо Стойков Йоргов, Стоян Симеонов Миндев, Иван Пенев Иванов и Лъчезар Калоянов, като е изследвал доказването на фактите по предаването на заетите суми и тези относно имущественото състояние на заемодателите и е формирал изводите си въз основа на наличните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че указанията на горната инстанция за обсъждане на договорите за заем, не го обвързват с конкретни изводи по фактите и е извършил преценката им в съвкупност с останалите доказателства по делото и по вътрешно убеждение. В съответствие с указанията на касационната инстанция съдът е съобразил и влязлото в сила решение на Бургаския административен съд по адм. дело № 1337/2011 г. Доводите на прокурора от ВАП за противоречие между двете решения, са неоснователни. Влязлото в сила решение по адм. дело № 1337/2011 г. има за предмет ревизионен акт, издаден на СД Комплекс Миндеви и Сие. При постановяването на това решение процесните договори за заем, сключени от Мариана Миндева са обсъждани с оглед установяване получателя на паричните средства във връзка с разрешаването на спорния по това дело фактически въпрос - дали констатираните в касата на събирателното дружество приходи, представляват укрити приходи от търговската му дейността или средства, предоставени от собственика/съдружника Мариана Миндева. В тази връзка при разрешаването на спора по адм. дело № 1337/2011 г. е прието, че сумата от 66 000 лева за 2007 г. и съответно сумата от 113 000 лева за 2008 г. не представлява приход от дейността на търговското дружество, а средства, предоставени от съдружника Миндева. Именно като такива, тези средства са приети за разход на ревизираното физическо лице за процесните периоди и като такъв разход са обсъждани от съда в настоящото производство. По този начин разграничението на паричните средства на дружеството от тези на съдружника, установено по адм. дело № 1337/2011 г. е взето предвид при решаването на процесния спор. В ревизионния акт, издаден на Миндева е съобразено и връщането на суми от дружеството през 2008 г. Извън тези обстоятелства, установените с влязлото в сила съдебно решение задължения на СД Комплекс Миндеви и Сие не са от значение за доходите на физическото лице - съдружник, които са предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство. Като е достигнал до аналогични изводи и е извършил собствена преценка на доказателствата по делото, съдът не е допуснал нарушение на чл. 224 АПК, при постановяване на обжалваното решение. Настоящият състав не споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по отношение договора за заем от 27.12.2006 г., сключен между Мариана Миндева и Данчо Стойков Йоргов за сумата от 18 000 лева. Изводът, че не е доказано предаването на сумата по този договор и възможностите на Йоргов за предоставянето й на ревизираното лице, е в противоречие с доказателствата по делото. Видно от съдържанието на договора от 27.12.2006 г., в него изрично е посочено, че заемодателят дава на заемателя конкретна сума, която последният се задължава да върне. Така сключеният договор служи като разписка за предаването и получаването на съответната сума, поради което в случая не е необходимо подписването на отделен документ между страните за удостоверяване на този факт. По отношение на този договор е доказан и другият релевантен за облагането факт - възможността заемодателят да предостави посочената в договора сума. От представените по делото банкови извлечения е установено по безспорен начин, че на 27.07.2006 г. Данчо Стойков Йоргов е получил по банковата си сметка обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. От обстоятелството, че не е изтеглил цялата сума към момента на сключване на договора за заем на 27.12.2006 г. неправилно съдът е приел, че паричните средства в размер на изтеглените не са разполагаеми. В тази връзка следва да се има предвид, че доказателствата за възможностите на Данчо Йоргов да предостави заема са събрани в хода на ревизията при извършената му насрещна проверка, включително чрез разкриване на банкова тайна. Тези доказателства не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, поради което съдът неправилно е приел, че не следва да ги кредитира. При тези доказателства и предвид периодът от изтегляне на сумите до сключването на договора за заем, неправилно съдът е приел, че констатациите в ревизионния акт не са оборени и не е включил сумата от 18 000 лева като начално салдо на разполагаемите парични средства на Миндева за 2007 г. За този период при ревизията са установени приходи в размер на 20 000 лева по договор за заем, сключен с Ваня Желязкова, които след увеличението им с 18 000 лева възлизат на 38 000 лева общо. При установени разходи в размер от 71 068.66 лева, чийто размер не е бил спорен при новото разглеждане на делото, се установява превишение на разходите над приходите за периода в размер на 33 068.66 лева. При това положение правилно съдът е приел, че за 2007 г. са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи, но неправилно е потвърдил установения в ревизионния акт размер на данъчната основа в размер на 51 068.66 лева. Данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за ревизирания период е 33 068.66 лева /71068.66 лева - 38 000 лева/, върху която дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, в приложимата по време редакция от ДВ бр. 96/2006 г. е в размер на 7252.48 лева и съответните лихви. За разликата над тази сума до пълния определен размер на данъка от 11 572.48 лева и съответните лихви, ревизионният акт е незаконосъобразен. Като е достигнал до друг извод и е отхвърлил жалбата изцяло, първоинстанционният съд е постановил решението, което е частично неправилно и подлежи на отмяна в посочената част. На основание чл. 227, ал. 3 АПК спорът следва да се реши по същество като се отмени ревизионният акт в частта на установения на Мариан Миндева данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 7 252.48 лева и съответните лихви до пълния посочен в ревизионния акт размер на данъка за 2007 г. от 11 572.48 лева и съответните лихви. По отношение останалите договори за заем съдът е изложил подробно фактите относно имущественото състояние на заемодателите и правилно е приел, че тези лица не разполагат с парични средства в размер на заетите суми. По отношение на Георги Стоянов Георгиев по делото не е доказано получаването по банкова сметка в банка ДЗИ АД на обезщетение при пенсиониране в размер на 14 000 лева. От представеното в хода на ревизията писмо от Юробанк И Еф Джи България АД след проверка в архива на ДЗИ АД е установено, че лицето не е било клиент на банката. Георгиев е разпитан в съдебното производство като свидетел, но от показанията му също не се установяват данни за разполагаеми парични средства в размер на посочените в договора за заем. Поради това правилно съдът е приел, че не е разполагал със сумата от 12 000 лева, предмет на договора за заем от 20.12.2006 г. В този смисъл са и изводите в решението по адм. дело № 1337/2011 г. по отношение на този договор. Относно договора от 15.12.2006 г., сключен с Венка Александрова Петрова - майка на ревизираното лице, следва да бъдат споделени изводите на съда относно доходите и невъзможността й да предостави 15 000 лева в заем следва да бъдат сподели изцяло, тъй като се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че от наличните по делото писмени доказателства и от показанията на св. Венка Петрова не се установяват твърденията за спестени парични средства в декларираните размери, резултат на дългогодишна трудова дейност. По отношение договора за заем от 27.12.2007 г. за сумата от 20 000 лева, сключен със Стоян Симеонов Миндев - син на Мариана Миндева, правилно съдът не е кредитирал представените по делото мемориален ордер, справка за движение и извлечение за салда по дати. Така представените справки не са подписани, поради което не представляват годни писмени доказателства за получаването на сумите от Стоян Миндев. Освен това от съдържанието им не се установява банката и банкова сметка, за която се отнасят, както и основанието за плащане и лицето, извършило плащането. Поради това правилно съдът е приел за недоказано твърдението за получено от Стоян Миндев застрахователно обезщетение в размер на 20 045 лева по приложената застрахователна полица за застраховка Автокаско и наличието на разполагаеми парични в размер на посочените в договора за заем от 27.12.2007 г. По отношение договорите за заем, сключени с Иван Пенев Иванов и Лъчезар Калоянов, съдът е обсъдил подробно всички обстоятелства за разполагаеми парични средства на заемодателите и правилно е приел, че за тези лица не е установена възможността им да предоставят в заем процесните суми съответно от 40 000 лева и от 70 000 лева. По отношение на Иван Иванов съдът е анализирал подробно извлеченията от банковата му сметка, както и основанието за извършване на получените банкови преводи от трети лица - чуждестранни граждани и правилно е приел, че сумите са получавани от името и за сметка на трети лица, поради което тези суми не са негови разполагаеми парични средства. Съдът е обсъдил и липсата на доказателства за получени от лицето възнаграждения, комисионни, включително като част от банковите преводи. По отношение на Лъчезар Калоянов по делото е установено, че през 2005 г. е продал недвижим имот за цена от 131 200 лева, 99 500 лева, от които са изтеглени към м. 06.2005 г. Предвид продължителния период от време между получаването и тегленето на тези суми и сключването на договора от 05.01.2008 г., правилно съдът е приел, че не се установява наличност на заетата сума у заемодателя при условията на пълно насрещно доказване. При това положение крайният извод, че за 2008 г. не се установява получаването на заемни средства в размер на 110 000 лева по посочените договори за заем се подкрепя от наличните по делото доказателства и следва да бъде споделен. Останалите възражения в касационната жалба по същество представляват доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт, а не конкретни пороци на обжалвания съдебен акт, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК. Това се отнася и за твърденията на Мариана Миндева относно разходите за закупуване на недвижим имот през 2008 г. за цена от 183 000 лева, при условията на съпружеска - имуществена общност, половината, от които - 91 500 лева, са включени в разходите й за 2008 г. Твърденията й, че имотът е придобит срещу стоков кредит в размер на 46 000 лева и паричен кредит в размер на 89 000 лева, предоставени на продавачите Иван Терзиев и Тодорка Терзиева през периода 2004 - 2007 г., респективно от събирателното дружество на фирмата на Терзиева, са останали недоказани. Предвид всичко изложено се налага краен извод, че решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на Мариана Миндева против установените задължения за данък върху доходите за 2007 г. за разликата над 7 252.48 лева и съответните лихви до пълния посочен в ревизионния акт размер на данъка за 2007 г. от 11 572.48 лева и съответните лихви. За тази разликата решението следва да се отмени и на основание чл. 227 АПК спорът да се реши по същество, като се отмени ревизионният акт в посочената част. В останалата част, решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отменят и присъдените в полза на дирекция ОДОП град Бургас разноски за сумата над 1160 лева. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 425.64 лева за всички съдебни инстанции съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба и въз основа на представените по делото доказателства за действително направените разходи за водене на делото и адвокатска защита. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,