Определение № 66 от 03.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 952/2019 г.

Производството е по чл. 250 ГПК, образувано по молба вх. № 9211/30.10.2019 г. на К. С. Х. за допълване на определение № 228/20.05.2019 г. по ч.гр. дело № 952/2019 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение. Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД не е взел становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е неоснователна поради следните съображения: С цитираното определение е потвърдено определение № 25/15.01.2019 г. по ч. гр. дело № 4866/2018 г. на състав на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 15159/27.08.2018 г. срещу определение от 25.07.2018 г. по ч. гр. дело № 197/2018 г. на САС /Софийски апелативен съд/, с което е отказано допълване в частта за разноските на определение № 290/24.01.2018 г. на САС. Съгласно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане частната жалба на К. С. Х. срещу посоченото по – горе определение на САС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, като е счел, че жалбата е недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК. Това е и процесуалноправния спор, по който се е произнесъл настоящият състав на ВКС, като е приел, че определението, с което частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима е правилно. С оглед на така очертания предмет на спора, налице е произнасяне по цялото искане. В молбата се по чл. 250 ГПК К. Х. излага несъгласието си с мотивите на ВКС, обусловили изхода на делото, но тези доводи не са относими към производството по чл. 250 ГПК. Допълване на съдебния акт от съда по реда на чл. 250 ГПК се допуска, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, а не по доводите на страната, макар в конкретния случай всеки един от последните да е подробно разгледан. Твърденията за непроизнасяне на съда по аргументи на страната са оплаквания, с които същата страна се стреми по същество към ревизиране на правния резултат, което е недопустимо в производство по чл. 250 ГПК, нямащо за предмет въпроси относно правилността на съдебния акт. По тези съображения молбата по чл. 250 ГПК следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение