Определение № 585 от 23.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3797/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от С. Д. К. срещу определение № 100 /31.01.2014 г. по гр.д.№196/2010 г. на Габровския окръжен съд. Жалбоподателят прави оплакване,че неправилно молбата му за предоставяне на правна помощ е разгледана от въззивния, вместо от касационния съд.Счита, че след като е подал касационна жалба делото е висящо пред ВКС, който следва да се произнесе по искането.Посочва, че адвокатската защита по чл. 284 ал.2 ГПК е задължителна, че в процеса се пресичат значителни икономически и политически интереси, което е намерило израз в действията на назначени служебни защитници и ангажирани адвокати по делото и в отказите да поемат защитата му. Моли да бъде съобразено, че получаваните от него и съпругата му пенсии са ниски, а притежаваните недвижими имоти са съсобствени, някои с ниска пазарна стойност и нереализуеми.Моли определението да бъде отменено. Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима,но не е основателна. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ.Приел е,че не са налице предпоставките на чл.23 ал.3 от Закона за правната помощ /ЗПП/, тъй като не се установява той да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, с оглед установените доходи, имуществено и здравословно състояние. Направил е извод, че наличното имущество, липсата на значителни разходи,свързани с лечение, месечните доходи от пенсии, не позволяват да се приеме,че не разполага със средства за касационно обжалване. Освен това мотивът за искането -„нежеланието на редица адвокати да осмислят от фактическа и правна страна материалите по делото” ,не съставлява основание за предоставянето на правна помощ. Определението на въззивния съд е правилно. Неоснователно е оплакването,че по молбата за предоставяне на правна помощ е следвало да се произнесе ВКС. Съгласно чл.95 ал.1 ГПК същата се подава до съда, пред който делото е висящо. В случая молбата е подадена на 09.01.2014 г. в срока за касационно обжалване на въззивното решение и преди постъпването на касационната жалба на 13.01.2014 г., т.е. когато се провежда връчване на книжата във връзка с постановеното въззивно решение, изтичането на срока за обжалването му и предстои производството по отстраняване на нередовностите на подадената касационна жалба.Тези производства се развиват и са висящи пред въззивния съд.Поради това той е компетентен да се произнесе по молбата за предоставяне на правна помощ.Аргументацията на жалбоподателя за наличие на други обстоятелства, произтичащи от изискването на чл. 284 ал.2 ГПК касационната жалба да бъде приподписана от адвокат и с което обосновава искането си, не е във връзка с предпоставките на чл. 23 ал.3 т.1-т.7 ЗПП. За да бъде уважена молбата за предоставяне на правна помощ, страната трябва да представи доказателства относно посочените в тази разпоредба обстоятелства, въз основа на които да може да бъде направен извод, че тя няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Молителят е представил декларация за имуществено състояние,от която е видно,че притежава значителен брой недвижими имоти, а така също и парични средства по посочени банкови сметки.Изводите на въззивния съд за липса на основание за предоставяне на правна помощ при тези доказателства, независимо от невисокия размер на получаваните пенсии от него и съпругата му, следва да се преценят като правилни. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,