Решение № 11145 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 131/2013 г.

Решение № 11145 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 131/2013 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Евгения Профирова Тинева от с. Черепово, община Харманли, подадена чрез пълномощника адв. Магдалена Колева с адрес за връчване на съобщения гр. Димитровград, ул. "Цар Борис I" № 7, ет. 2, офис 3, против решение № 2125/15.10.2012 г. по адм. д. № 3448/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу РА № 260800797/09.03.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 475/13.07.2009 г. на директора на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установен дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 7 183.46 лв. и лихви в размер на 4 695.06 лв. и жалбоподателката е осъдена да заплати разноски по делото. Наведени са доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Претендират се направените разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Цветанка Дамянова, е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и нейната основателност по наведените доводи и извърши служебна проверка на решението съобразно обхвата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима, а по същество за основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е ревизионен акт № 260800797/09.03.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 475/13.07.2009 г. на директора на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който в тежест на жалбоподателката за 2003 г. е установен дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 7 183.46 лв. и лихви в размер на 4 695.06 лв. За да отхвърли жалбата на Евгения Тинева съдът е приел, че приходният орган въз основа на безспорно установени факти е направил обосновани и правилни изводи относно наличието на превишение на разходите над приходите на жалбоподателката за 2003 г. и при правилно определена данъчна основа правилно е определен и дължимия данък по ЗОДФЛ (отм.) Жалбоподателката в хода на ревизионното производство и в хода на съдебното производство не е ангажирала достатъчно и категорични доказателства, с които посредством проведено пълно насрещно доказване да установи, че е разполагала със спестени пари от трудови възнаграждения и пенсии към началото на ревизирания период, поради което изводът на органите по приходите, че са налице факти, които им дават основание да определят данъчната основа за облагането й по реда на чл. 122 ДОПК, е законосъобразен и подкрепен от събраните доказателства. Решението е неправилно. Настоящият състав намира, че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като е игнорирал надлежно събрани доказателства - свидетелски показания и писмени доказателства, които не са били оспорени по надлежния ред. Основателен е направения довод в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички налични доказателства по делото, относими към съответните факти, а е обосновал и мотивирал решението си с част от доказателствата, както и че неправилно не е кредитирал свидетелски показания, които са събрани за установяване на допустими по закон факти, които могат да се установяват със свидетели (стандарта на живот на ревизираното семейство) и погрешно е интерпретирал определена категория доказателства. В хода на ревизионното производство е установено, че доходите на жалбоподателката и съпругът й през 2003 г. са значително по-малки от предоставените в заем на сина им пари. В тази връзка на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК на ревизираното лице е връчено уведомление за това, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК и е поискано представяне на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 ДОПК., каквато не е представена и не са представени и доказателства, установяващи допълнителен доход, освен взетите предвид пенсии на жалбоподателката, трудовото възнаграждение на съпруга й и доходите му като едноличен търговец. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За оборване констатациите на органите по приходите в хода на съдебното производство са разпитани трима свидетели, от показанията на които се установява, че семейството освен доходи от трудови правоотношения, пенсии и търговска дейност на съпруга са получавали доходи от осъществяване на селскостопанска дейност, Вярно е, че жалбоподателката и съпругът й не са ангажирали доказателства за регистрацията им като земеделски производители, нито са декларирали доходи от такава дейност, но доколкото тези доходи са необлагаеми съгласно чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.) съгласно редакцията на нормата преди изм. ДВ, бр. 112/2003 г. не е било необходимо лицето да е регистрирано като земеделски производител. Обстоятелството, че тези доходи не са декларирани чрез подаване на годишна данъчна декларация, не променя техния произход нито изключва възможността за приложението на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.). За неподаването на декларация лицето може да носи съответна административно-наказателна отговорност, която обаче е различна от отговорността за заплащане на данъци. По делото освен свидетелските показания са ангажирани достатъчно писмени доказателства, от които следва извод, че сем. Тиневи са осъществявали селскостопанска дейност, от която са получавали приходи, които не са били отчетени, нито от данъчната администрация, нито при изготвяне на ССЕ. Така например от предавателно-приемателна бележка № 147/23 от 13.11.1997 г. се установява, че Кръстю Делчев Тинев е предал на СО "Булгартабак" Благоевград БТ 384кг. тютюн реколта 1997 г. Обстоятелството, че семейството е отглеждало тютюн се установява и от св. Янка Делчев, която също е заявила, че годишно доходът от тази дейност на семейството е възлизал на около 20 000 лв. Представен е договор № 3/28.02.19990 г., сключен между Кръстю Делчев Тинев и КЗС по бубарство - Харманли, от който се установява, че той е наел под аренда 7 дка черничева градина с 440 бр. черничеви дървета за срок от 10 г. в землището на с. Българин срещу задължението годишно да предава на арендодателя общо 175 кг. пашкули. Отглеждането на буби е установено и от показанията на св. Янка Делчева. По делото са изслушани и приети първоначално и допълнително заключение на в. л. Мария Шопова по назначената ССЕ, от които съдът е кредитирал първоначалното заключение на в. л. Мария Шопова, а не допълнителното като основание за това е посочил, че при допълнителното заключение не са взети предвид всички направени от семейството разходи, а именно такива за придобиване на недвижими имоти и дълготрайни активи през 1994 г. Съдът обаче не е отчел обстоятелството, че част от тези активи са били заплатени с купюри. Съдът неправилно не е кредитирал заключението на в. л. Тошко Райчев, като е посочил, че не споделя направените от него изводи, че началното салдо към 2003 г. е в размер на 60 267.06 лв. по съображение, че не е доказано реализираните доходи от семейство Тиневи в приетия от вещото лице размер да са били спестени. С оглед изложеното следва да бъде споделено оплакването в касационната жалба, че съдът необосновано и в нарушение на материалния закон е приел констатациите на данъчния орган за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за обективни, въпреки установените в хода на съдебното производство факти за значително по-големи приходи на семейството от установените от ревизиращия орган, вкл. и такива и от селскостопанска дейност, от което се налага извода, че данъчната основа неправилно е определена по реда на чл. 122 ДОПК. Налице е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което и с оглед факта, че делото е изяснено от фактическа страна след отмяна на обжалваното решение, следва да се постанови друго решение, с което по всички изложени по-горе съображения да бъде уважена жалбата на Евгения Тинева срещу оспорения ревизионен акт. С оглед крайния съдебен акт и предвид направеното от касатора своевременно искане за присъждане на разноски, Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде осъдена да заплати разноски по делото в размер на сумата от 570 лв., от които 200 лв. заплатен адвокатски хонорар, 400 лв. възнаграждения на вещите лица и 20 лв. ДТ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, осмо отделение