Определение № 352 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4820/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Н. И. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 1204 от 25.03.2014 г., постановено по гр. д. № 622/2013 г. на Районен съд, [населено място], с което е признато за установено, че [фирма], [населено място] не дължи на Н. И. Б. сумите по изпълнителен лист от 24.03.2003 г., издаден по гр. д. № 498/2001 г. от Районен съд, [населено място]. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] не подава писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. При осъществяване на правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав констатира следното: Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, който подлежи на проверка по реда на извънинстанционния контрол на чл. 303 и сл. ГПК. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно, че не е бил надлежно представляван по делото. Молбата за отмяна обаче е подадена извън тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са, че в молбата за отмяна изрично е посочено, че молителят е узнал за окончателното влизане в сила на първоинстанционното решение в началото на месец декември 2014 г. При това положение съдът приема, че срокът, в който може да се иска отмяна следва да е изтекъл най - късно в началото на месец март 2015 г., а молбата е депозирана в първоинстанционния съд на 25.06.2015 г., близо 4 месеца след изтичането на тримесечния преклузивен срок. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение