Определение № 10079 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2415/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от Община Мизия чрез адв. Ж. Блажева, за изменение на решение №8908/17.07.2024г. постановено по адм. дело №2415/2024г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. Твърди се, че неправилно съдът не е присъдил своевременно поисканото от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 1832.40 лв. за две съдебни инстанции. В срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не са постъпили писмени отговор от насрещната страна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно. С решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, тричленният състав на Върховния административен съд във връзка с касационна жалба подадена от община Мизия, е отменил решение №21/04.01.2024г., постановено по адм. дело №586/2023г. по описа на Административен съд – Враца, и вместо него е отменил по жалба на община Мизия, решение за налагане на финансова корекция №03-РД/3808/10.08.2023г. издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, както и че осъжда държавен фонд „Земеделие“ да заплати на община Мизия сумата от 98.60лв. представляваща направени разноски по делото за платени държавни такси. За да постанови посочения резултат, съдът е изтъкнал, че от представените доказателства за изплащането му към адвокатското дружество и без данни относно размера на адвокатския хонорар изплатен само за един адвокат, каквото именно е дължимо съгласно текста на чл. 143 АПК, при което приел, че в полза на касатора не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед наличието на произнасяне на касационния състав по искането на община Мизия за присъждане на разноски не е налице пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски, а е осъществена втората хипотеза, уредена с чл. 248, ал. 1 ГПК - при която съдът е присъдил разноски, но е предявено искане те да бъдат приведени в съответствие с твърденията на страната за осъществяването им, т.е. - искане за изменение на размера на присъдените разноски. Релевираните с това искане доводи, не променят обаче формирания от съда извод, че в случая не са налице предпоставките за присъждане в полза на община Мизия, на разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции. В тази връзка следва да се отбележи, че претендираното възнаграждение не е конкретизирано като заплатено само за един адвокат. Представените доказателства касаят заплащане по договор за правна защита и съдействие сключен с адвокатско дружество. Действително, право на страната в съдебното производство е да ангажира процесуални представители според собственото си виждане за адекватна правна защита, но предвид липсата на данни, позволяващи от съда да бъде определена сумата, претендирана от община Мизия, като изплатена за възнаграждението на само един адвокат, съдът с решението, чието изменение се иска, е приел общо заявената от община Мизия претенция за разноски за адвокатска защита, за недоказана, при което същата е оставена без уважение. В този смисъл съдът се е произнесъл със съдебния акт относно разноските. При липсата на фактическо и правно основание за изменение на решението, въз основа на обективираните в това искане доводи, последното като недоказано и неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение