Решение № 158 от 14.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 185/2009 г.

Решение № 158 от 14.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 185/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Е. К. Б. срещу Решение № 1* от 2.12.2008 г. по гр. д. № 6553/2008 г. на Пловдивския окръжен съд с което е отменено решението от 18.07.2008 г. по гр. д. № 940/2007 г. на А. районен съд с което на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД дружеството е била осъдено да предаде на Б. държането на наетия недвижим имот, представляващ кафе-експресо, находящо се в приземния етаж на сградата на ул. "Т" № 16 в гр. А.. В. съд е приел жалбата на наемателя "Григс" Е. за основателна, поради което е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск, приемайки за недоказано прекратяването на наемния договор. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - твърдение за противоречие с константна съдебна практика според която преписът от исковата молба може да бъде квалифициран като известие за прекратяване на наемно правоотношение. В касационната жалба, Е. Б. се позовава на неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони - чл. 281, т. 3 ГПК. Счита за неправилен изводът на ПОС, че липсва валидно прекратяване на наемния договор, както и неправилна преценка на доказателствената тежест за извършено плащане на наемните вноски. Искането му е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск. Ответникът по касация "Григс" Е., чрез представен по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор (т. нар."възражение") изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Между А. и Е. Б. като наемодатели и "Г"Е. като наемател е сключен на 27.12.2002 г. срочен договор за наем на процесния имот. Постигнато е съгласие за разделно плащане на наемната цена при посочен размер на задължението към всеки от наемодателите. В чл. 18 б. "в" от договора е предвидена възможност за едностранно предсрочно прекратяване от страна на наемодател при неплащане на повече от 3 месечни вноски без съгласие на наемодателите. На липсата на такова плащане се е позовал Б., изпращайки предизвестие за предсрочно прекратяване на договора. Изявлението се съдържа в 2 последователни нот. покани (чието получаване се оспорва от наемателя). Считайки действието на договора за прекратено, наемодателят е поискал да му бъде предадено държането на павилиона. Тъй като това не е станало - искането е предявено по съдебен ред. Последователно подържаната теза на ответното дружество е, че е било изправно по отношение плащането на наема, както и че действието на наемния договор не е прекратено, тъй като няма валидно отправено предизвестие. Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен, тъй като плащането на наемната цена на А. Б. не санира неизправността към другия наемодател, а по отношение на предизвестието - като такова би могъл да се приеме и преписът от исковата молба. Сезиран с въззивната жалба на "Г" Е., Пловдивският окръжен съд също е приел, че наемателят е бил неизправен при плащането на цената, но договорът не е преустановил действието си, тъй като отправените нот. покани не би следвало да се третират като предизвестие. Като предизвестие не би следвало да се приеме и преписът на исковата молба, тъй като в нея не се съдържа покана за плащане на цената, срок за изпълнение и пр. Становището на настоящата съдебна инстанция, че въззивното решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС произтича от следното: Както бе посочено по-горе, обуславящият по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос е относно значението на исковата молба при иск за предаване държането на чужда вещ, произтичащо от наемен договор - чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Обстоятелството, че наемателят "Григс"Е. не е изпълнил задължението си за заплащане две месечни вноски от договорената наемна цена на Б. е безспорно, както е безспорно и обстоятелството, че неизпълнението предхожда датата на исковата молба. С цитираната по-горе клауза на чл. 18 б."в" от договора, страните са постигнали съгласие за едностранно прекратяване на действието му при неизпълнение, като правното значение на тази клауза е, че въвежда възможността за трансформирането на договора в безсрочен. При безсрочните наемни договори, предаване държането на вещта се дължи след отправяне на предизвестие - чл. 238 ЗЗД и отправените нотариални покани имат значението на такива. Ако получаването им е оспорено, то в този случай преписът от исковата молба, връчен на страната, може да бъде разглеждан като предизвестие по чл. 238 ЗЗД. При тази хипотеза, след изтичането на 1-месечният срок в рамките на съдебното производство, биха настъпили предпоставките на чл. 233, ал. 1 ЗЗД за предаване държането на наетата вещ/имот. Изводът на Пловдивския окръжен съд се дължи на смесване на правната характеристика на изявлението по чл. 87, ал. 1 ЗЗД с тази на предизвестието по чл. 238 ЗЗД. Трайната съдебна практика е категорична, че при иск за предаване държането на нает имот, исковата молба би могла да се счита за предизвестие по чл. 238 ЗЗД, ако договорът е безсрочен или страните са уговорили трансформацията му в такъв, както е в конкретния случай. За разлика от изявлението по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, при предизвестието по чл. 238 ЗЗД не се дава срок за изпълнение при плащането на наемната цена, като следва да се отбележи, че тя не е и предмет на иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Съединен с него иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД в случая няма. Въззивното решение ще следва да бъде касирано и предявеният от Б. иск - уважен. Присъждане на разноски за настоящата инстанция не се дължи, тъй като такива не са поискани, а и списък по чл. 80 ГПК не е представен. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.