Решение № 45 от 16.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 4/2011 г.

Решение № 45 от 16.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 4/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 61 от 13.10.2010 г. по т. д. № 189/2010 г. на Бургаския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 67 от 2.06.2010 г. по т. д. № 549/2009 г. на Бургаския окръжен съд. Произнасяйки се по предявен от С. В. Ш. иск с правно основание чл. 365, т. 3 вр. чл. 29 ЗТР, първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на А. плюс "Е.", че с на 26.06.2009 г. Агенцията по вписванията е вписала по партидата на дружеството несъществуващо обстоятелство - доклад на ликвидатора с невярно съдържание за липса на задължения, което е довело до заличаването на [фирма]. В касационната жалба се подържа основанието по чл. 281, т. 1 ГПК - неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и допуснато нарушение на процесуалните правила. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде отхвърлен предявеният от С. Ш. установителен иск. Ответникът по касация С. Ш. не изразява становище по жалбата и по поставения правен въпрос. Правният въпрос за произнасяне по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е: "Вписаното на основание чл. 273, ал. 1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може ли да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен". Противоречивата съдебна практика по смисъла на т. 3 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е материализирана с Решение № 161 от 13.03.2006 г. по т. д. № 429/2005 г. на I т. о. на ВКС, постановено при действието на ГПК - 1952 г. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК проверка на заявените основания за касиране на решението на БАС, настоящият състав на I т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл. 365, т. 3 ГПК вр. чл. 29 ЗТР. Откриването на ликвидационното производство на [фирма] е вписано на 17.12.2008 г. при 6-месечен срок на ликвидация. Легитимирайки се като кредитор с парично вземане, С. Ш. е предявил на 14.01.2009 г. вземането си към дружеството, чрез връчена на ликвидатора (и едноличен собственик на капитала) Л. К. нотариална покана. Въпреки наличието на своевременно предявено, макар и спорно вземане, в недатиран доклад на ликвидатора К. е посочено липсата на предявени вземания и непогасени задължения. Въз основа на доклада и по заявление на К., Агенцията по вписванията е заличила на 29.06.2009 г. [фирма]. Поради това, че дружеството длъжник е престанало да съществува в правния мир, С. Ш. е предявил иск за установяване порок на вписаното заличаване, а именно - вписване на несъществуващото обстоятелство - липсата на предявени имуществени претенции. Първоинстанционният съд е обявил несъществуването на вписаното обстоятелство, посочено в доклада на ликвидатора (липса на предявени имуществени претенции) и е постановил заличаване на вписването на заличаването на [фирма]. Сезиран с въззивната жалба на дружеството, съставът на БАС е счел, че тя е неоснователна. Потвърдил е първоинстанционния акт, като е изложил съображения относно дейността на ликвидатора, неговите правомощия и предхождащите акта по чл. 273, ал. 1 ТЗ негови действия, обуславящи валидното заличаване на дружеството от търговския регистър. Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос произтича от следното: Заличаване на вписването на дружество в търговския регистър по отношение на което е била открита и приключена процедура по ликвидация, е в резултат на осъществяването на смесен фактически състав, един от елементите на които е представянето на доклада на ликвидатора. Производството е охранително и безспорно. Страна по него е само молителят, действащ чрез оправомощеното лице (в случая чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТР вр. чл. 273, ал. 1 ТЗ). Предпоставка за вписване на заличаването са удостоверяване на обстоятелствата по чл. 273, ал. 1 ТЗ, които от своя страна са обусловени от изпълнение на действията и съставяне на документите по чл. 268 ТЗ; чл. 270 ТЗ; чл. 271 и чл. 272 ТЗ, както и по чл. 272б ТЗ в случай, че по отношение на дружеството е било открито производство по несъстоятелност, пред каквато хипотеза не сме изправени. Значението на представянето на документите в безспорното охранително производство и тяхното съдържание, има стойност дотолкова, доколкото те материализират твърдението на ликвидатора, че е осъществена предвидената в ТЗ ликвидационна процедура и няма неудовлетворени задължения на дружеството в ликвидация към трети лица, респ. няма останало имущество, или има, но не е разпределено и пр., което би било пречка за заличаването му. В случай, че не са налице предпоставките на чл. 273, ал. 1 ТЗ, производството по ликвидация не би могло да се счита за приключило и в този случай завършващият акт - заличаването би се основавало на незавършен фактически състав. От това разбиране произтича и отговорът на поставения правен въпрос: Вписаното на основание чл. 273, ал. 1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен. По съществото на спора и оттук - по основателността на жалбата, съдебният състав взе предвид следното: По реда на чл. 365, т. 3 ГПК вр. чл. 29 ЗТР подлежи на установяване несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър. В случая, подлежащото на вписване обстоятелство е заличаването на [фирма] и със съществуването/несъществуването на дружеството в правния мир и възможността да насочи облигационните си претенции към него, ищецът Ш. обосновава правния си интерес от провеждането на иска. Вменявайки правомощия по чл. 30, ал. 1 ЗТР на А.., които и без това произтичат от закона, първоинстанционният съд е постановил заличаване именно на това обстоятелство. Видно от диспозитива на решението му, обаче, съдът е приел за установено, че несъществуващото обстоятелство е посочването в доклада на ликвидатора, че не са били предявени имуществени претенции от кредитори към [фирма]. Съдържанието на част от доклада на ликвидатора не е обстоятелство, подлежащо на самостоятелно вписване в регистъра и по отношение на него редът по чл. 365, т. 3 ГПК е неприложим. Вярно е, че с диспозитива на решението си първоинстанционният съд е възпроизвел заявеният от Ш. с исковата молба петитум и в двете му части (искова и охранителна), но в правомощията му по чл. 130 ГПК да извърши констатация за съдържащото се в него вътрешно противоречие, както и противоречие с обстоятелствената част на ИМ. Въззивният съд не е констатирал това нарушение на процесуалния закон, а е потвърдил първоинстанционния акт, въвеждащ за А. задължение за заличаване на обстоятелство, за несъществуването на което няма произнасяне с диспозитив. Това налага касиране на въззивния акт и връщане на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на делото за ново разглеждане от друг състав от стадия по чл. 267 ГПК - оставяне без движение на исковата молба за уточняване на петитума, съобразно т. 7 на ТР № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС, което не е загубило значението си в тази част и при действието на ГПК - 2007 г. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.