Определение № 2517 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2023 г.

Производството е по чл. 245, ал. 3 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5534/29.03.2024 г. от Застрахователно дружество „Бул Инс“АД [населено място] за издаване на обратен изпълнителен лист за присъдените срещу молителя суми по невлязлото в сила въззивно решение № 436/19.10.2022 г. по в. т. д. № 293/2022 г. на Апелативен съд- Пловдив, което е било частично отменено по реда на касационния контрол с постановеното по настоящото дело решение. Ищецът по делото А. Й. Б. се снабдил с изпълнителен лист от 25.20.2022 г. по в. т. д. № 293/2022 г. на Апелативен съд- Пловдив за сумата 75 000лв. /част от присъдената му сума в общ размер 100 000 лв./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, по невлязлото в сила въззивно решение на Апелативен съд- Пловдив /за остатъка от 25 000 лв. по влязлото в сила в тази част първоинстанционно решение, е бил издаден изпълнителен лист от Окръжен съд – Пловдив на 19.05.2022 г./. С постановеното по настоящото дело решение на касационната инстанция, обжалваното въззивно решение е частично отменено за разликата над 50 000лв. до присъдените 100 000лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Видно от удостоверения № 58703/27.03.2024 г. и № 104734/13.05.2024 г., издадени по изпълнителното дело №20228600401692 на ЧСИ В. М., рег. № 860, район на действие СГС, изпълнителното дело е било образувано по изпълнителен лист издаден по т. д. № 293/2022 г. на Апелативен съд- Пловдив с взискател А. Й. Б.. От длъжника по изпълнителното дело са събрани и преведени по сметка на взискателя Б. сумите, както следва: 75 000 лв. – главница по изпълнителен лист; 24 973,50 лв. – присъдена законна лихва; 66 лв. – изпълнителни разноски, представляващи авансово платени такси; 46,60 лв. – изпълнителни разноски, представляващи обикновени такси по ТТР ЗЧСИ и 6318,66 лв.- изпълнителни разноски, представляващи такси по т. 26 от ТТР ЗЧСИ и 2340 лв.– прието за събиране адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя. Съдът намира депозираната молба с правно основание чл.245, ал.3 ГПК за частично основателна. Съгласно чл.245, ал.3 ГПК при допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение, постановено от въззивен съд и последващо отхвърляне на иска, на длъжника по изпълнението се издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните такси и разноски в изпълнителното производство. В конкретния случай, доколкото въззивното решение е частично отменено, са налице предпоставките на чл.245, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист за недължимо събраните въз основа на издадения изпълнителен лист от 25.20.2022 г. по в. т. д. № 293/2022 г. на Апелативен съд- Пловдив суми, както следва: 50 000лв. – главница; 16 623 лв. – присъдена законна лихва /представляваща съразмерна част от законната лихва платена от длъжника върху недължимата главница от 50 000 лв./, 1560 лв. – прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя /съразмерна част от разноските за адвокатска защита/ и 4212,44 лв. – такси по т.26 от ТТРЗЧСИ /съразмерна на недължимо събраните суми/. На възстановяване с обратния изпълнителен лист, с оглед частичната отмяна на въззивното решение, подлежат само таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ, но не и таксите и разноските, събрани в изпълнителното производство, които не са обусловени от размера на вземането на взискателя: 46,60 лв. – изпълнителни разноски, представляващи обикновени такси по ТТРЗЧСИ и 66 лв. – изпълнителни разноски, представляващи авансово платени такси, поради което молбата по чл.245, ал.3 ГПК в тази ѝ част, се явява неоснователна. Водим от горното, съдът