Решение № 603 от 1.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 287/2009 г.

Решение № 603 от 1.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 287/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ц. Ц. против решение № 130/7.11.2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ВО постановено по гр. д. № 2015/2007 г. по описа на съда, с което е отменено решение от 28.12.2001 г. по гр. д. № 3548/2001 г. по описа на Софийски районен съд, 48 с-в, поправено с решение от 23.05.2002 г. и вместо него е постановено: отхвърля предявения от М. Ц. Ц. срещу Е. И. И. и К. Г. Г., иск по чл. 108 от ЗС за признаване и предаване на владението на 1/8 идеална част от описания недвижим имот, като отхвърля и предявения от М. Ц. Ц. срещу Е. И. И. и К. Г. Г., иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на 3/8 идеални части от недвижим имот: апартамент № 11,построен в сградата на ул. "В" № 75, гр. София на две нива, с обща застроен площ от 207,41 кв. м, заедно с мазе № 9, заедно с 12,590 % идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху парцел ****, кв. 45Б по плана на гр. С., м. ГГЦ З. Б17, с площ от 336 кв. м, като са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато, поради наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като произнасянето на съда по материалноправния и процесуалноправен въпрос изисква тълкуване относно искането за изкупуване на продадената идеална част от съсобствения имот на трето лице и волята на страните обективирана в нотариален акт № 14099/19.08.1998 г. на I нотариус при СРС. Касаторът М. Ц. Ц. счита, че въззивното решение е неправилно. Ответниците по касационната жалба К. Г. Г. и Е. И. И., всеки поотделно, изразяват становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, ГК, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е частично основателна. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 33, ал. 2 от ЗС. Съгласно приложения към исковата молба нотариален акт № 10 от 21.11.1996 г., нот. дело № 24464/1996 г. по описа на I нотариус при СРС, по силата на сключената със същия покупко-продажба, ищецът М закупил от първия ответник Е. И. И. % идеална част от процесния имот, от който момент последния е в режим на съсобственост между двамата, в съотношение % идеална част от имота за ищеца Ц. и % идеални части от имота за ответника И. Впоследствие, видно от съдържанието на приложеното по делото нот. дело № 11164/1998 г. по описа на I нотариус при СРС, на 19.08.1998 г., първият ответник Е. И., в качеството си на продавач продал на втората ответница К. Г., в качеството й на купувач, 1/2 идеална част от собствения си недвижим имот, описан в същия, предмет на заявените искови претенции. В изложеното в исковата молба, ищецът Ц е поискал от съда да встъпи в правата на купувача по горепосочената сделка при същите условия, посочени в нотариалния акт № 11164/1998 г., на същата цена посочена в акта. По така заявената претенция, с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, за да я отхвърли въззивният съд е приел, че тъй като в искането си ищецът заявява, че първият ответникът е следвало да му предложи за изкупуване 3/8 идеални части, а разпореждането с процесния имот от другия съсобственик - първия ответник е за 1/2 идеална част, така заявената претенция за изкупуване на 3/8 идеални части от имота е неоснователна, тъй като приета и уважена по този начин, би внесла промяна в материализирания с нотариалния акт договор. Така изложеното разбиране от съда, относно релевантното по същността на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, е неправилно. По начало всеки собственик може свободно да се разпорежда с правото си, обаче когато предмет на това разпореждане е идеална част от съсобствен имота, при което единият от съсобствениците желае да се разпореди със същата, като я продаде на трето лице, последният е длъжен да я предложи на другите участници в общността да я изкупят. Ако не изпълни това изискване, продажбата в полза на третото, външно за собствеността лице, каквото в настоящия случай се явява втората ответница К. Г., ще е действителна, но всеки от съсобствениците ще има правото да предяви конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС. В настоящия случай, съдът е бил сезиран именно с този иск, заявен от ищеца Ц. срещу двамата ответници, страни по извършената сделка, осъществена покупко-продажба на част от съсобствен имот на третото лице-купувач. Последицата от уважаването на така заявената претенция по чл. 33, ал. 2 от ЗС за ищеца е встъпването в продажбеното правоотношение на мястото на купувача при действително уговорените от страните условия. Всъщност сключването на договора за покупко-продажба в нарушение на изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗС не прави сделката нищожна, а само поражда в полза на останалите съсобственици потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното отношение. Видно от доказателствата по делото са налице условията за предоставяне търсената защита по чл. 33, ал. 2 от ЗС, а именно-наличие на съсобственост върху процесния имот, както вече бе посочено по-горе между ищеца Ц. и първия ответник И. и осъществено прехвърляне на идеална част от процесния имот с действителен договор за покупко-продажба в полза на трето, неучастващо в съсобствеността лице - втората ответница Г., без да са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС и това е довело до упражняване на породеното в полза на ищеца Ц., потестативно право да встъпи в горепосоченото правоотношение, по повод извършената покупко-продажба, което е било заявено пред съда на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС в преклузивния двумесечен срок. Без значение е цитирането в исковата молба, каква идеална част от процесния имот е следвало според ищеца Ц. да му предложи за изкупуване ответника И, тъй като в случая ищецът следва да встъпи в осъщественото правоотношение по извършената покупко-продажба, по силата на горепосочения нотариален акт от 1998 г. и то при същите условия и за същата цена, уговорена и заплатена между страните. При това положение, като е приел, че ищецът с искането си, цитиращо съответна идеална част, която следвало да му се предложи за изкупуване, води до промяна на материализираното правоотношение по договора и съответно до неоснователност на иска, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и направената претенция на основания чл. 33, ал. 2 от ЗС следва да се уважи, като основателна. Въззивният съд е посочил, че предмета на ревандикационната претенция, съобразно очертаното в исковата молба е принадлежащото на ищеца М. Ц. право на собственост върху 1/8 идеална част, предмет на прехвърлителната сделка, сключена между ответника Е ответницата К, обективирана в нот. акт № 11164 от 19.08.1998 г. Съдът е приел, че след като ищеца Ц., по силата на нотариален акт № 10/21.11.1996 г. е придобил по силата на извършената покупко-продажба % идеална част от процесния имот, при което положение продавача по горната сделка ответника Е е останал собственик на процесния имот, при условията на възникналата съсобственост, вследствие на тази сделка на % идеални части, като с последващата сделка, последният е прехвърлил 1/2 идеална част от това което е притежавал. Изводите на съда, че ищецът М, при това положение не се легитимира като собственик на 1/8 идеална част от имота, придобити по силата на извършената покупко-продажба по нотариален акт от 19.08.1998 г., са правилни и законосъобразни, а доводите на касатора в тази връзка са неоснователни. Това е така, защото ответникът И. се е разпоредил в полза на третото лице-втората ответница Г., с атакуваната сделка, със съответната идеална част, която е в рамките на притежаваната част от съсобствения процесен недвижим имот. С оглед изхода на делото, по настоящото касационно производство, на М. Ц. Ц., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски, по компенсация, които възлизат на 466,13 лева Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд