Определение № 370 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3671/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №259, постановено на 02.04.2014г. от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№1829/2014г. е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма] срещу определение от 20.01.2014г. по гр.д.№3891/2013г., с което Окръжен съд-Пловдив е оставил без уважение жалбата на дружеството срещу определение по гр.д.№9058/2013г. на Районен съд-Пловдив за оставяне без разглеждане на молба за допълване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Излага съображения, че компетентният първоинстанционен съд следва да се произнесе по всички искания в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, като обжалваното определение е постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон, както и с практиката на ВКС по така поставения въпрос. В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК ответникът по жалба П. Г. Т. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода,че подадената от [фирма] частна жалба срещу определението на Окръжен съд-Пловдив от 20.01.2014г- по гр.д.№3891/2013г. следва да бъде оставена без разглеждане, тричленният състав на ІV ГО на ВКС е приел, че същата е процесуално недопустима по съображения, че въззивните определения в заповедното производство не подлежат на триинстанционен контрол, доколкото законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. Изложени са и съображения, че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания и затова не е “друго производство”, свързано с исковия процес. Така изложените съображения следва да бъдат споделени изцяло. Както е посочено и в обжалваното определение, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство по естеството си не представлява друго производство по смисъла на тази разпоредба. Преценката за допустимостта на касационното обжалване на постановено в заповедно производство въззивно определение е извършена от тричленния състав на ІV ГО на ВКС в съответствие с указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което същото следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение