Определение № 132 от 08.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1892/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. М., подсъдим по внохд № 154/13г. по описа на Окръжен съд-Силистра, срещу разпореждане № 104 на съдията-докладчик от 22.08.2013г. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: С разпореждане № 104 от 22.08.2013г., постановено по внохд № 154/13г. по описа Силистренски окръжен съд, съдията-докладчик е върнал касационната жалба, подадена от адв.Й., защитник на подсъдимия В. М., срещу въззивно решение № 64 от 08.07.2013г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като е преквалифицирано деянието от престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК в такова по чл.215, ал.1 от НК и е намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода на четири месеца. Основание за връщане на касационната жалба е, че въззивното решение не е от категорията на обжалваемите и контролирани от касационната инстанция съдебни актове. Частната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, е допустима, но неоснователна. Атакуваният съдебен акт, с който е била върната жалбата на адв.Й. е правилен и законосъобразен, тъй като са налице основанията на чл.351, ал.4, т.3 от НПК. Решението на ОС-Силистра, с което е изменена първоинстанционната присъда на РС-Силистра не е от кръга актове, които съгласно разпоредбата на чл.346 от НПК подлежат на касационна проверка. Правилното тълкуване на цитирания текст-буквално и граматическо, е ясно и недвусмислено, а именно, че само новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция подлежат на касационната проверка, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност, но все става въпрос за нови присъди. Разпоредбата на чл.336 от НПК, визира основанията, при които въззивният съд може да упражни правомощията си да отмени атакувана пред него присъда и постанови нова, а именно, когато се налага да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, при наличието на обвинение в първата инстанция, да осъди оправдан подсъдим и да оправдае осъден такъв. В случая въззивната инстанция не е била изправена пред нито една от трите хипотези, поради което правилно на основание чл.337 от НПК се е произнесла с решение, което не подлежи на касационна проверка. Възраженията в частната жалба за нарушено право на защита с произнасянето на въззивната инстанция по обвинение, което не е било предявено са по същество и не са относими при преценката на съдията-докладчик за допустимостта на касационната жалба. Ето защо, частната жалба, с която е съзиран ВКС следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение