Определение № 3367 от 01.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2599/2023 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.288 ГПК. Образувано е по молба на Ц. С. Б. за изменение на постановеното определение № 1713/09.04.2024 г. по делото в частта за разноските, като присъденият на насрещната страна адвокатски хонорар бъде намален до определения с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (нататък и Наредбата ) минимум. Молителката твърди, че макар делото да има по-висока от стандартните фактическа и правна сложност, то нито материалният интерес на иска, нито извършените процесуални действия могат да обосноват присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 16 780.02 лева. Следва да се вземе предвид и статусът на страните – потребител и търговец – не следва потребителят да носи тежестта за твърде високото възнаграждение, заплатено от търговеца. Ответникът по молбата дружество „И Ей Суис Сарл“ я оспорва с доводи, че искането е неоснователно поради липсата на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК в преклузивния срок за това; поради това че е бил защитаван по няколко обективно съединени иска, по които е взел становище с развиване на подробни аргументи; поради това, че ГПК не предоставя повече права на потребителите по отношение на отговорността за разноски по делото и че отговорността за разноски има и санкционен характер. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от страна по делото, поради което е допустима. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението, че молителката (жалбоподателка) не е подала възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК в преклузивните срокове за това, тъй като не и е връчван препис от отговора на касационната жалба на дружество „И Ей Суис Сарл“, в който е направено искане за присъждане на разноски и са представени доказателства за това. Тя е научила за размера на поисканите разноски от определението на съда по чл.288 ГПК от 09.04.2024 г. По основателността на молбата по чл.248 ГПК: В определение № 1713/09.04.2024 г. по делото е прието, че касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, с което въззивният съд се е произнесъл по четири оценяеми иска – по три иска с цена 20 500 лева (като частична претенция от 303 274.15 лева) и по един иск с цена 5 000 лева, на които е посочена правната квалификация (по чл.26, ал.1 ЗЗД, по чл.29 ЗЗД, по чл.12 ЗЗД, по чл.52 ЗЗД). Съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете Касационната жалба е подадена при действието на последните редакции на разпоредбите на Наредбата (№1/2004). Минималният размер на адвокатските възнаграждения за всеки един от трите иска с цена 20 500 лева съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата е по 2 245 лева, а за иска с цена 5 000 лева съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата е 800 лева. Сборът е равен на 7 535 лева. Съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата за изготвяне на отговор на касационната жалба възнаграждението е в минимален размер 3 /4 от 7 535 лева, което е равно на 5 651.25 лева. Този размер е значително по-малък от присъдения от настоящия съдебен състав (16 780.02 лева). Неоснователен е обаче доводът на молителката за намаляване на възнаграждението поради качеството и на потребител, тъй като ГПК не предвижда основание за това. Но тъй като, както приемат и двете страни, делото действително се отличава с фактическа и правна сложност, която е проявена и в касационното производство в жалбата и в отговора срещу жалбата, настоящата съдебна инстанция приема, че възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е частично основателно – за разликата над 6 500 лева до присъдения размер 16 781.02 лева. Крайният извод е за частична основателност на молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановеното определение по чл.288 ГПК в частта за разноските. Воден от изложеното съдът