Определение № 356 от 22.05.2012 г. на ВКС по д. № 323/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. срещу въззивното определение на Апелативен съд С. /АС/ по ч.гр.д. №693/12 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Д. Г. срещу първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на водения от И. И. срещу Д. Г. и още трима ответници иск по чл.26 от ЗЗД чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело със страни: трето за спора лице – взискател и касатора – длъжник. В частната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима, но неоснователна. Обжалваното определение е допустимо и правилно – постановено в производство по чл.274, ал.1 от ГПК, в съответствие с данните по делото и процесуалния закон. Апелативният съд е приел, че касаторът не е легитимирана да обжалва определението страна, защото в случая за него, като длъжник в спряното изпълнително производство не е налице правен интерес от обжалването. Неблагоприятните последици от постановената обезпечителна мярка настъпват в правната сфера на взискателя, а не в тази на длъжника, който е ответник по иска. Затова според АС, насрещна страна на поискалия обезпечението молител/ ищец/, която има интерес да го обжалва, е взискателят по изпълнението, а не длъжникът. Същото за страната, която е процесуалнолегитимирана да обжалва постановеното определение за обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението, е прието и в цитираното от въззивния съд определение на ВКС, четвърто г.о. по ч.гр.д. №554/11 г. Там е посочено: „В процесния случай / както и в този по сега разглежданото дело/страните в исковото производство и страните по изпълнителното дело не съвпадат. Трето лице предявява иск срещу длъжника и то иска спиране на изпълнението между взискателя и длъжника, който е ответник по предявения иск. В този случай допуснатата обезпечителна мярка не ограничава правната сфера на ответника по иска – длъжник по изпълнението, а правната сфера на взискателя, който може да не е страна по предявения иск. Затова съгласно чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК “спиране на изпълнението” се допуска само срещу представяне на обезпечение в полза на взискателя по изпълнението, който може да не е страна по предявения иск. В този случай процесуално легитимиран да обжалва допуснатото обезпечение не е ответникът по иска – длъжник по изпълнението, чиято правна сфера не се засяга от спирането, а взискателят по изпълнителното дело, който може да не е страна по предявения иск, но е страна в обезпечителното производство, тъй като неговата правна сфера е засегната от обезпечителната мярка”. Частната жалба е неоснователна – въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, трето г.о.