Определение № 182 от 26.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 84/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния пълномощник на В. В. И. за допълване на определение № 90 от 10.02.2021 г., постановено по настоящото дело, в частта относно разноските, по които съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе. С това определение е потвърдено определение № 461 от 12.02.2020 г. по т.д. № 3899/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено въззивно решение № 2561 от 20.11.2019 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като „Юробанк България“ АД е осъдено на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на В. В. И. сумата от 8 280 лв. – направени разноски за първоинстанционното и въззивното производства. Ответникът по молбата – „Юробанк България“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], не изразява становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по искането, съобрази следното: Молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния едномесечен срок, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 90 от 10.02.2021 г., постановено по настоящото дело, частната жалба на „Юробанк България“ АД е била оставена без уважение като неоснователна и обжалваното в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК определение е било потвърдено. При постановяване на посочения съдебен акт настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по заявеното с отговора на частната жалба искане на насрещната страна (сега молител) за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 072.50 лв. Договарянето на възнаграждение в този размер и заплащането му в брой се установява от приложения към отговора договор за правна защита и съдействие, сключен между В. В. И. и адв. Е. Г.. С оглед на тези доказателства, в полза на молителя следва да се присъди сумата 1 072.50 лв. и съответно, да се ангажира отговорността на частния жалбоподател – „Юробанк България“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В настоящия случай и предвид липсата на релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, при определянето на размера на дължимите на молителя разноски с оглед разпоредбите на чл. 78 ГПК съдът съобразява единствено реално направените от страната разноски, доказани съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение