Решение № 594 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7278/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Т. от град Благоевград, против Решение № 2255/08.05.2025 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело № 1245 / 2024 г., с което е отхвърлена жалбата на Т. Г. Т., против Решение № 2153-01-68 от 23.08.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане [номер] /№23/ прот. № N01130 от 26.06.2024 год., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО на Т. Г. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е осъдена да заплати разноски на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Благоевград за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева. Посочените пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на чл. 68, ал. 1 - ал. 2 КСО, нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Благоевград, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Благоевград е Решение № 2153-01-68 от 23.08.2024 год. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Благоевград, потвърждаващо разпореждане [номер] /№23/ прот. № N01130 от 26.06.2024 год., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения са неоснователни. Подробното описание в хронологичен ред на установените по делото фактически обстоятелства не се отразява върху крайния извод, че заявителят на пенсия за осигурителен стаж и възраст не отговаря на материалноправните изисквания на чл. 68, ал.1 - 2 КСО. По делото е установено, че административното производство е било образувано във връзка с подадено от Т. Т., чрез упълномощено лице Заявление вх. № 2113-01-83 от 15.01.2024 г., с което жалбоподателката е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал, 1 - 2 КСО. С разпореждане от 22.05.2024 г., издадено от ръководителя на пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ - Благоевград, на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО, считано от 29.12.2023 г. Органът е преценил, че към 15.01.2024 г. жалбоподателката има навършени [възраст], като е зачетен общ осигурителен стаж от трета категория труд - 37 години 06 месеца и 13 дни. Определен е индивидуален коефициент 2.3697. Същият е формиран от осигурителния доход за периода от 01.01.2000 г. до 28.12.2023 г. в размер на 540511.49 лв. Определен е размер на пенсията съгласно чл. 70, ал. 1 КСО - 1 781,42 лв. С разпореждане от 26.06.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Благоевград, е изменена личната пенсия за ОСВ от 29.12.2023 г. на жалбоподателката на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д“ КСО, при зачетен осигурителен стаж - 40 години 07 месеца и 02 дни и определен индивидуален коефициент 2.4915, формиран от осигурителен доход за периода от 01.01.2000 г. до 28.12.2023 г., в размер на 551051,49. лв. Разпореждането е обжалвано пред по-горестоящия орган -директора на ТП на НОИ – Благоевград. При установените в хода на административното производство по издаване на оспорения пред съда административен акт, директорът на ТП на НОИ - Благоевград, позовавайки се на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, в редакцията й действаща към 2004 г. -2006 г., (Наредбата) е потвърдил констатациите на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград, че осигурителният доход на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2006 г. от „Дема 2003“ ЕООД – гр. Благоевград не следва да бъде зачетен, тъй като за този период е зачетен доходът й като самоосигуряващо се лице от „Карол Фернандес Мийт“ ООД. Прието е, че индивидуалният й коефициент е изчислен по правилата на неговото намаление, в сила от 01.09.2021 г., съгласно чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и ал.19 КСО и е 2,4915. Съдът е кредитирал заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според което признатият осигурителен доход в размер на 551 051,49 лева е определен правилно от страна на НОИ. След като е анализирал приетите за установени фактически обстоятелства, релевантни за правния спор, първоинстанционният административен съд е отхвърлил първоинстанционната жалба. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на решението на Административен съд Благоевград поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателката за спорния по делото период е самоосигуряващо се лице, което на основание чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО е задължено да внесе дължимите осигурителни вноски, вкл. и по чл. 6, ал. 8 КСО за определен период от време, който се зачита за осигурителен стаж. Правилно съдът е приел, че осигурителният стаж на самоосигуряващите се лица се удостоверява и заверява в осигурителни книжки за времето до 31.12.2015 г., а за времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ (чл. 41, ал, 1, изр, трето от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). На основание чл. 2, ал. 2 (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2000 г.) от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (ДВ бр.91/14.10.2003 г.) (Наредбата), физическите лица - съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, се осигуряват чрез дружествата. Когато те са съдружници в няколко дружества и/или упражняват свободна професия или занаятчийска дейност, осигуряването върху избран осигурителен доход се извършва чрез едно от дружествата или, ако са еднолични търговци - за една от дейностите по избор на лицето. Първоинстанционният административен съд правилно е преценил, че на жалбоподателката, като самоосигуряващо се лице, не следва да се зачита като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, стажът придобит от нея в процесния период в повече от едно търговско дружество, както и правилно органът не й е признал осигурителен доход като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО от „Дема-2003” ЕООД. При правилно тълкуване на метериалноправните норми на чл. 2, ал. 2 от Наредбата в относимата редакция, съдът обосновано е достигнал до верен правен извод, че няма ограничения от колко източника на доходи/осигурители ще се внасят осигурителни вноски до достигане на максималния осигурителен праг, но се отнася само по отношение на лицата, които се осигуряват с код 01 – по трудови правоотношения и код 10 – по договори за управление и контрол, но не се отнася по отношение останалите хипотези на осигуряване с код 12, какъвто е настоящия случай. Съдът е дал вяра на приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза и при спазване на съдопроизводствените правила е обсъдил заключението й ведно с останалите доказателства по делото, и е достигнал до законосъобразен правен извод, че определеният от органа на „ПО“ при ТПО на НОИ – Благоевград и потвърден с оспореното решение индивидуален коефициент, е определен правилно от органа на база на признатия осигурителен доход в периода от 01.01.2000 г. до 28.12.2023 г. и е определен при спазване на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КСО. При издаване на оспорения административен акт не са нарушени изискванията за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционния административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,