Определение № 4622 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпило е искане № 267658 от 29.06.2026 г., подадено от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител – [населено място], с което възразява срещу присъждането с решение № 412 от 23.06.2026 г., постановено по настоящото гр.д. № 1017/2025 г. и се иска изменението му, в частта за разноските, като се отмени присъждането на адвокатски хонорар на касатора от „Иса 2000“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] за ВКС, какъвто смита, че не е претендиран за производството пред ВКС. Възразява и срещу размера на присъдения хонорар над 2000 евро, каквато сума била посочена в списъка по чл. 80 ГПК с цифра, а с думи пишело „двадесет хиляди“ евро и поради разминаване, съдът следвало да приеме написаното с цифра или едва след уточнение да даде възможност за възражение за прекомерност. Прави и искане за сезиране на прокуратурата за умишлена заблуда на съда. Постъпила е и молба вх. № 15407 от 15.07.2026г., подадена от касатора „Иса 2000“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], с която моли да се измени решение № 412 от 23.06.2026 г., постановено по настоящото гр.д., в частта за разноските, като се присъдят на дружеството и направените разноски пред първа инстанция в размер на 6368,63 лв., и за въззивна инстанция в размер на 4500 лв. предвид това, че с касационното решение е отменено въззивното решение и вместо това предявеният иск е уважен. С молба-уточнение от 24.07.2026 г. е представено авизо за банков превод от 12.02.2026 г. за платени от дружеството на адв. М.Б., за адвокатска защита по настоящото гр.д. № 1017/2025 г., сумата 39116.60 лв. Държавата, чрез процесуалният си представител моли да се намали присъдения с решението адвокатски хонорар и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за първа, въззивна и касационна инстанция защото казуса не е с особена сложност, а пред ВКС не се събират доказателства и делото е било изяснено. Третото лице, помагач на ищеца „Софийски имоти” ЕАД, ЕИК:[ЕИК] не взема становище. Съдът, като прецени исканията и данните по делото, намира следното: Съгласно чл.248 ГПК, молбата за изменение на окончателният съдебен акт в частта за разноските следва да се подаде в срока за обжалване, а ако акта не подлежи на обжалване – в едномесечен срок. Решението, чието изменение в частта за разноските се иска, не подлежи на обжалване и е влязло в сила в деня на постановяването му – на 23.06.2026г. Следователно и двете молби по чл.248 ГПК са подадени в едномесечния срок. С постановеното решение № 412 от 23.06.2026 г. по настоящото гр.д. № 1017/2025 г. е отменено въззивно решение № 975 от 06.09.2024 г. по гр.д.№ 3437/2023 г. на Софийски апелативен съд и вместо това е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областен управител на Административна област с център София, че ищеца „Иса 2000“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] е собственик на основание покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18258/28.07.2020г., с последно изменение от 09.09.2020г., с площ 1970 кв.м., с адрес на поземления имот: [населено място], район Студентски,[жк], [улица], съставляващ парцел І-20 от кв. 55 по плана на [населено място]. Държавата е осъдена да плати на „Иса 2000“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 20334 евро, от които 20 000 евро адвокатски хонорар. Не са присъдени разноски за първа и въззивна инстанция. Направените и претендирани разноски пред първа инстанция са 6368,63 лв., от които адвокатски хонорар 4500 лв. Те са присъдени от СГС, но първоинстанционното решение е отменено изцяло от въззивния съд. Пред въззивната инстанция е доказан и претендиран адвокатски хонорар в размер на 4500 лв., който поради отхвърляне на иска, не е присъден. Предвид резултата от касационното обжалване – отмяна на въззивното решение изцяло и уважаване на предявеният от дружеството иск за собственост, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на „Иса 2000“ ЕООД за присъждане на разноски за първа инстанция в размер на 6368,63 лв. и за въззивна инстанция в размер на 4500 лв. следва да се уважи. Договорените и изплатени възнаграждения за всяка от двете инстанции - по 4500 лв. не е прекомерно, като се има предвид цената на имота, това, че делото е с фактическа сложност предвид това, че относими към спора са множество факти, развили се в продължителен период от време, че са събрани множество доказателства, предявеният иск за собственост е със средна степен на правна сложност предвид приложимите правни норми, по които обаче има установена непротиворечива съдебна практика, издирена и посочена от първата инстанция. Затова следва да се допълни решението, като се присъдят на дружеството направените разноски пред първа инстанция в размер на 6368,63 лв., /равняващи се на 3256,23 евро/ и за въззивна инстанция в размер на 4500 лв./равняващи се на 2300,81 евро/ Пред касационната инстанция „Иса 2000“ ЕООД е касатор и адвокатската защита е изисквала изготвяне на касационна жалба и изложение към нея, а поради допускане на касационно обжалване – и явяване в открито съдебно заседание и защита по същество. Уговореният и изплатен хонорар е 20 000 евро. По отношение на този хонорар, Държавата заявява възнаграждение за прекомерност. То не е просрочено поради следното: Възражението не е заявено в откритото съдебно заседание, но в него е представен списък на разноските с противоречиво съдържание –с цифра е написано 2 000 евро, а с думи - двадесет хиляди евро. Предвид това противоречиво отразяване на размера на претендираните разноски с думи и цифра в списъка по чл. 80 ГПК, съдът приема, че заявеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност не е просрочено. Затова го разглежда като допустимо. Настоящата инстанция намира претендираният хонорар от 20000 евро за прекомерен. Като съобразява, че адвокатската защита пред касационна инстанция включва изготвяне на касационна жалба и изложение, в което са обосновани основанията за допускане до касационно обжалване, явяване в открито съдебно заседание, изготвяне на писмена защита и пледиране в устните прения, намира, че на касатора следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3000 евро. При определяне на този размер, съдът съобразява освен изложеният обем работа и това, че пред настоящата инстанция делото е изяснено от фактическа страна и няма спор по фактите, не се събират доказателства, спорът е концентриран до конкретни правни въпроси, а приложимата съдебна практика е издирена и посочена от първата инстанция. Сумата от 53000 евро е повече от два пъти по-голяма от тази, която е уговорена и платена пред всяка от първите две инстанции, в които са събирани доказателства и спора е разгледан по същество. Разноските в размер на 334 евро, съставляващи платени държавни такси за касационното производство от дружество също следва да му се присъдят. Неоснователно е възражението на държавата, че изобщо не трябва да се присъжда възнаграждение за производството пред ВКС, защото в списъка по чл. 80 ГПК е записано, че се претендират разноски пред САС. И в писмената защита, и в самия списък изрично е записано, че се претендират разноски пред ВКС по договор от 11.02.2026 г. Договорът и банковото бордеро от 12.02.2026 г. са приложени към представената в откритото съдебно заседание писмена защита. Както вече се посочи, съществуващото противоречие между изписаното с цифра и с думи адвокатско възнаграждение се отчита относно възможността за заявяване на възражение за прекомерност, но то не е основание да не се присъжда доказано изплатено възнаграждение пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение