Определение № 8745 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8083/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 във връзка с чл. 201, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „ТИА ГРУП“ ЕООД, ЕИК 201767508, представлявано от управителя И. С., чрез пълномощника адв. М. Георгиев, срещу Разпореждане № РоткЗОП-194 от 04.08.2026 г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП е отказано да бъде образувано производство по реда на ЗОП по жалба вх. № ВХР-2237/23.07.2026 г. и жалбата е върната на жалбоподателя „ТИА ГРУП“ ЕООД. В частната жалба са наведени подробни доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му и връщане на преписката на КЗК за произнасяне по същество по подадената жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а, ал. 1, изр. първо ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по преписката се установява следното. В Комисията за защита на конкуренцията е постъпила жалба на „ТИА ГРУП“ ЕООД, заведена с вх. № ВХР-2237/23.07.2026 г., срещу Решение № F-879233 от 14.07.2026 г. на заместник-кмет ХДЕППИП на община Добричка, възложител съгласно Заповед № 1279/02.12.2019 г., за откриване на процедура на договаряне без предварително обявление с предмет „Доставка на горива за нуждите на община Добричка“, с три обособени позиции, с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00159-2026-0018. С писмо изх. № СЦР-592/24.07.2026 г. жалбоподателят е уведомен за констатирани нередовности на жалбата и са му дадени указания в тридневен срок по чл. 199, ал. 4 ЗОП да внесе държавна такса за образуване на производството в размер на 434,60 евро (850 лв.) и да представи доказателства за изпращане на жалбата до възложителя. Писмото е изпратено на посочения в жалбата електронен адрес и е доставено на 24.07.2026 г., видно от приложената по преписката разпечатка – автоматично генерирано потвърждение за доставяне (delivery report). До 29.07.2026 г. указанията не са изпълнени; след проверка в касата и по сметката на КЗК е установено, че дължимата държавна такса не е постъпила. При тези данни, на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП, председателят на КЗК е отказал да образува производство и е върнал жалбата. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно чл. 199, ал. 4 ЗОП, когато жалбата не отговаря на изискванията по ал. 2 и ал. 3, Комисията за защита на конкуренцията уведомява жалбоподателя и му дава тридневен срок за отстраняване на нередовностите. Този срок е преклузивен, а специалният закон не урежда ред за неговото удължаване или възстановяване. Според чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗОП председателят на комисията не образува производство, когато нередовностите не са отстранени в срока по чл. 199, ал. 4, като съгласно ал. 2 жалбата се връща на подателя. Фактическият състав на приложената норма включва два елемента – редовно уведомяване за констатираните нередовности и неотстраняването им в дадения срок. Спорът по делото се свежда до първия от тях. Неоснователен е основният довод на частния жалбоподателя, че изрично посоченият съдебен адрес изключва или дерогира уведомяването по електронен път. Съгласно чл. 210, ал. 2 ЗОП страните се смятат за уведомени, а призовките или съобщенията – за връчени, ако са им изпратени на посочения от тях електронен адрес. Разпоредбата не установява поредност или предпочитание между способи за връчване, нито предвижда възможност страната да изключи прилагането й, като посочи адрес по местожителство или адрес на адвокатска практика. Тя урежда самостоятелна законова фикция, чието единствено условие е изпращането на съобщението на електронния адрес, посочен от самата страна. Уредбата в ЗОП е специална и в разглежданата част – изчерпателна. По силата на чл. 216а, ал. 3 ЗОП разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс се прилагат субсидиарно, т.е. само доколкото в специалния закон липсва уредба. В случая липса няма: връчването в производството пред КЗК е уредено в чл. 210, ал. 2 и чл. 216, ал. 4 ЗОП. Този извод се подкрепя и от систематичното тълкуване на закона. Производството по обжалване на актовете на възложителите е подчинено на изключително кратки преклузивни срокове – десетдневен срок за подаване на жалбата, тридневен срок за отстраняване на нередовности по чл. 199, ал. 4 ЗОП и тридневен срок за обжалване по чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Именно с оглед на тази срочност законодателят е въздигнал електронния адрес в задължителен реквизит на жалбата по чл. 199, ал. 2, т. 2 ЗОП и е обвързал редовното уведомяване с изпращането на съобщение на този адрес. Обратното разбиране – че страната може, чрез посочване на пощенски адрес, да наложи връчване по общия ред – би било несъвместимо с преклузивните срокове и би обезсмислило самата фикция. Без значение за изхода на спора е и доводът, че посочването на електронен адрес е изпълнение на нормативно задължение, а не свободно избран способ за кореспонденция. Фикцията по чл. 210, ал. 2 ЗОП не поставя като условие адресът да е посочен по свободна воля или изрично да е заявен като предпочитан – достатъчно е да е посочен от страната. В случая електронният адрес фигурира в титулната част на жалбата до КЗК, в данните на процесуалния представител, и именно на него е изпратено писмото с указанията. В този смисъл Определение № 1735 от 20.02.2025 г. по адм. дело № 826/2025 г. по описа на ВАС, според което меродавен е електронният адрес, обявен в самата жалба до комисията, а връчването се извършва по реда на чл. 216, ал. 4 ЗОП. Неоснователно е и оплакването, че писмото не е достигнало до адресата. Фикцията по чл. 210, ал. 2 ЗОП не свързва редовността на връчването с фактическото узнаване от адресата, а с изпращането на съобщението на посочения от него електронен адрес. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги електронното изявление се смята за получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. По преписката е приложено автоматично генерирано потвърждение за доставяне (delivery report), удостоверяващо, че писмото изх. № СЦР-592/24.07.2026 г. е доставено на посочения електронен адрес на 24.07.2026 г. Не се твърди и не се установява писмото да е изпратено на адрес, различен от посочения от жалбоподателя. Организацията на достъпа до собствената електронна пощенска кутия и на редовното й проверяване е в тежест на адресата и рискът от неполагането на дължимата грижа не може да се прехвърли върху административния орган. В този смисъл са Определение № 8628 от 5.09.2025 г. по адм. д. № 8603/2025 г., Определение № 2646 от 10.03.2026 г. по адм. д. № 10126/2025 г. и Определение № 9459 от 14.08.2024 г. по адм. д. № 7615/2024 г., всички на ВАС. Представените с частната жалба публикации за смущения в работата на пощенската услуга не променят този извод. Те се отнасят до периоди, различни от релевантния – 2014 г., 2019 г., месец февруари 2023 г. и януари 2026 г., и удостоверяват най-много обща възможност за технически проблеми, но не и конкретно смущение на 24.07.2026 г., което да е препятствало постъпването на съобщението в информационната система на адресата. Общата вероятност за софтуерни неизправности не може да обори конкретното удостоверяване на доставянето, а доказателствената тежест за твърдения изгоден за него факт носи страната, която го въвежда. Такива доказателства не са ангажирани. За пълнота следва да се посочи, че отказът по чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗОП почива на две самостоятелни неотстранени нередовности – невнесена държавна такса и непредставени доказателства за изпращане на жалбата до възложителя. Всяка от тях е достатъчна, за да обоснове приложението на нормата, поради което дори успешното оспорване на констатацията относно държавната такса не би довело до различен резултат. Доводите, насочени срещу основателността на самите констатирани от КЗК нередовности, както и оплакванията срещу законосъобразността на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, са неотносими към предмета на настоящото производство. Той е ограничен до законосъобразността на отказа да бъде образувано производство поради неизпълнение на дадените указания – в този смисъл е Определение № 2646 от 10.03.2026 г. по адм. д. № 10126/2025 г. на ВАС. Не се споделя и възражението за прекомерен формализъм, доближаващ се до отказ от правосъдие. Прилагането на изрична законова фикция, съчетано с предоставена възможност за отстраняване на нередовностите в срок и с осигурен съдебен контрол върху отказа по реда на чл. 216а ЗОП, не съставлява несъразмерно ограничаване на правото на защита. Последиците от неизпълнението на указанията са пряко и предвидимо уредени в чл. 201, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП. Цитираните от частния жалбоподател определения на ВАС не обосновават друг извод. В настоящия случай моментът и адресът на изпращането не са спорни и са удостоверени по преписката. По изложените съображения обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 236 от АПК във вр. с чл. 216а във вр. с чл. 201, ал. 2 от ЗОП, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,