Определение № 73 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 409/2020 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.3 ГПК по частната касационна жалба на П. И. Т. със съдебен адрес в С., приподписана от адвокат М.Т., срещу определението на Софийския апелативен съд от 07.Х.2019г. по ч.гр.д. № 3701/2019г. Частната жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима по следните съображения: С определението от 07.Х.2019г. САС е потвърдил определението на ОС Видин от 19.ІІ.2019г. по гр.д. № 361/2018г., с което производството по делото, образувано по жалба на Т. срещу действия на ДСИ по изп.д. № 2174/2018г., е прекратено на основание чл.126 ал.1 ГПК като по-късно от гр.д. № 306/2018г. заведено, и двете с един и същи предмет. Така постановеното определение на САС срещу преграждащ производството пред окръжния съд съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. По силата на чл.274 ал.2 ГПК ВКС се произнася по частни жалби срещу преграждащи определения, постановени за първи път от апелативен съд или от друг състав на ВКС, а в правомощията му по чл.274 ал.3 ГПК са само актове, подлежащи на триинстанционно разглеждане, по силата на чл.274 ал.4 ГПК. Съгласно чл.437 ал.4 ГПК производството по обжалване действията на съдебен изпълнител е двуинстанционно /така и ТР № 3/2005г. на ОСГК, което не е изгубило сила при сега действащия процесуален кодекс/. По изложените съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,