Определение № 235 от 20.05.2015 г. на ВКС по д. № 2435/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалва се определение № 232/29.12.2014 г. по ч. гр. д. № 5214/ 2014 г, с което друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение оставя без разглеждане молбата на Й. Г. Й. за отмяна на влязло в сила решение № 207/ 03.04.2014 г. по гр. д. № 118/ 2014 г. на Пернишки окръжен съд. Определението се обжалва от Й. Г. Й.. Доколкото частната жалба не съдържа основания за незаконосъобразност на обжалваното определение, настоящият състав на ВКС я квалифицира като бланкетна. От [фирма] не постъпват възражения срещу частната жалба. Частната жалба е с допустим предмет – преграждащите развитието на производството определения на ВКС могат да се обжалват пред друг състав на ВКС (чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК). Подадена е от легитимирана страна – ответникът по приключилото с влязло в сила решение дело, чието право на отмяна обжалваният акт отрича. Спазен е и срокът по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е редовна и допустима, но неоснователна. К. основанията (чл. 281 ГПК) пораждат право на касационно обжалване на невлязло в сила решение. Основанията по чл. 303 и чл. 304 ГПК пораждат право на отмяна на влязло в сила решение. Производството по глава ХХІІ ГПК е редовен способ за контрол не решения, които не са влезли в сила. Производството по глава ХХІV ГПК е извънреден способ за контрол на решения, които са влезли в сила. Молбата до Върховния касационен съд е недопустима, когато искането за отмяна на влязлото в сила решение е обосновано с оплаквания за грешки на съда, проявени в неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения, различни от нарушеното право на участие на страната по делото. Такива оплаквания осъществяват касационните основания, но не и някое от основанията за отмяна на влязло в сила решение. Жалбоподателят е обосновал своето искане за отмяна на влязлото в сила решение с оплакванията, че въззивният съд е приложил неправилно законите, които регулират правоотношенията по продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди и последиците на доказателствената тежест. Направено е и оплакване за необоснованост с твърденията, че въззивният съд се е позовал на заключение, което е бил длъжен да откаже да зачете. Следователно молбата, с която предходният състав на ВКС е бил сезиран, удовлетворява изискванията на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и тези на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Обжалваното определение, с което молбата за отмяна на влязлото в сила решение не е допусната до разглеждане по същество, е правилно. При тези мотиви, съдът