Определение № 75 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 38/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 21.11.2012г. по гр.д.№494/2012г. на Върховният касационен съд- второ г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на В. И. Х. срещу определение от 13.07.2012г. по гр.д.№70/2012г. ІV г.о. на ВКС и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят - В. И. Х. поддържа, че обжалваното определение е неправилно, моли да бъде отменено и да бъде разгледана по същество частната й жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С определение от 21.11.2012г. по гр.д.№494/2012г. Върховният касационен съд, второ г.о. е оставил без разглеждане частна жалба на В. И. Х. срещу определение от 13.07.2012г. по гр.д.№70/2012г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. С обжалваното определение съдът, като е констатирал, че постановеното определение по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба, е прекратил производството по нея. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно. В същото съдът при точно спазване на закона е приел, че за определенията по чл.288 ГПК не е предвидено изрично да подлежат на обжалване с частна жалба и същите не попадат в хипотезата на чл.274, ал.2 пр. 2-ро ГПК, вр. с чл.274, ал. 1, т. 2 ГПК. Правилно е прието, че обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, в който случай би подлежало на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Ето защо обжалваното определение, като постановено при точно спазване на процесуалния закон, следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, съдът