Определение № 4225 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Т. Г., против определение № 315/06.03.2025г. по адм. дело № 290/2025 г. на Административен съд София – област. Жалбоподателката излага съображения за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Моли съдебният акт да бъде отменен и при условията на чл. 250 АПК да се разпореди на кмета на община Копривщица да приложи регулационния план на гр. Копривщица от 1972 г. Ответникът кмет на община Копривщица не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 254, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно цитираната разпоредба е средство за защита срещу фактически действия на административен орган или длъжностно лице, извършвани извън определените по закон правомощия на органа или на длъжностното лице, които не са преустановени към момента на сезиране и произнасяне от съда. В случая, съобразявайки се с твърденията на жалбоподателката и представените доказателства, административният съд правилно приема, че защитата по чл. 250 АПК е неприложима. Законосъобразно е преценено, че доводите за неправилно отразяване на имота на жалбоподателката по действащия подробен устройствен план на гр. Копривщица и искането да се извърши поправка и да се приложи регулационният план от 1972 г., всъщност обективира искане за започване на процедура по изменение на ПУП. Тази процедура е специална, регламентирана е в закона и завършва с волеизявление на органа, представляващо индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Следователно, както първоинстанционният съд правилно приема, в случая не се претендира прекратяване на неоснователно извършено фактическо действие от кмета на общината, а се иска провеждане на производство с правен характер. Това мотивира и заключението на административния съд, че в тази хипотеза искането по чл. 250 АПК е недопустимо, тъй като защитата по цитирания текст е неприложима. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,