Определение № 5953 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4772/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв. Н. Н. – пълномощник на В. Н. Н., за отмяна на влязло в сила решение № 1704/04.11.2016 год.по гр.д.№ 1088/2016 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е обявен за окончателен, сключения на 16.10.2015 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, между продавача В. Н. Н. и купувача М. К. Г. за 1/4 /3/4 от 1/3/ идеална част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 153,50 кв.м., ведно с 1/3 идеална част от еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 92 кв.м., изградена в поземлен имот, находящ се в гр.Б., [улица]. Изложените в молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК твърдения са за наличие на нови обстоятелства, установяващи самоволно разрушаване на чужди движими и недвижими вещи и самоуправни действия от страна на Г., извършени на 5.04.2023 год.и на 15.11.2023 год., за които е образувана прокурорска преписка в РП-Бургас. Ответникът по молбата за отмяна М. К. Г. е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК, в който моли да не се допуска отмяна на влязлото в сила решение, тъй като молбата за отмяна е недопустима поради подаването й след изтичане на законоустановения срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Изразява становище по същество за неоснователност на молбата за отмяна и претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, съображенията за което са следните: Отмяната, предвидена в Глава двадесет и четвърта на ГПК, е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, при наличие на някоя от изрично и изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК предпоставки. Молбата за отмяна се подава в предвидения в чл. 305, ал. 1 ГПК тримесечен срок, чието начало зависи от конкретно заявеното основание за отмяна. В разглеждания случай релевираното от молителя основание за отмяна е това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и по силата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата следва да е подадена в тримесечен срок от узнаване на новото обстоятелство,което в случая е твърдяното самоволно разрушаване на едноетажната жилищна сграда на 5.04.2023 г. Молителят, който е страна по делото, е узнал за новото обстоятелство на датата на извършването му, т.е. на 5.04.2023 год. Затова срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на това сочено от молителя за ново обстоятелство, дори и да е започнал да тече от датата на постановлението на Окръжна прокуратура – Бургас от 25.10.2023 г. е изтекъл към датата на подаване на молбата за отмяна – 15.02.2024 год. Молителят не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че при подаване на молбата за отмяна са спазени законоустановените преклузивни срокове, за което съдът следи служебно. Спазването на срока за подаването на молба за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна,а процесуално недопустимата молба за отмяна не може да бъде разгледана по същество. Следва да бъде посочено още, че молбата за отмяна не съдържа и конкретни надлежни твърдения за основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на които формално се позовава молителят ,които са различни от основанията за касационно обжалване по реда на чл.281 ГПК. Съдът в производството по отмяна не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на спора, на ответникът по молбата се дължат разноски за настоящото производство, но тъй като липсват доказателства за действително направени, то разноски не следва да се присъждат. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.