Решение № 3782 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 260/2026 г.

6283 от 09.09.2015 г. на ЕК. С това решение са одобрени условията и органите за управлението на програмата по смисъла на § 5, т. 4 ДР на ЗУСЕФСУ (в пр. ред. преди изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), като следва да се прави разлика между понятията органи за управление и управляващ орган, които не са тъждествени понятия, а са в отношение на общо към специално. Съгласно т. 1.5 от програмата Управляващ орган е Министерството на развитието и инвестициите на Република Гърция, а предвид трансграничния характер на програмата за Национален орган от българска страна е посочено Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Правомощията на НО са предвидени в т. 5.3.b от програмата, достъпна на адрес https://www.mrrb.bg/static/media/ups/categories/attachments/993e9bed57dd2cbf572f4a303d629322b9e7b0d4d6cfbcde773edd7123a5adaa.pdf. В т. 5.3.b, буква „j“ от програмата е посочено, че Националният орган е отговорен за предотвратяването, откриването и коригирането на нередностите, извършени на територията на Република България. В съответствие с предпоследния абзац на т. 5.4.а от програмата всяка държава членка установява свои национални правила относно процедурата за възстановяване от бенефициерите на неправомерно изплатени средства, пряко свързани с финансови корекции, като държавите членки носят първостепенната отговорност за разследването на нередности, за извършването на необходимите финансови корекции и за предприемането на действия по възстановяване на средствата. В изпълнение на задължението си по чл. 123, § 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в съответствие с одобрената от ЕК институционална структура на относимата програма, с решение № 156 от 21.03.2014 г. Министерският съвет на Република България е определил органите за управление, контрол, одит и изпълнение на програмите на ЕС за териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 - 2020 г. Министерството на регионалното развитие е определено за Национален орган за всяка от двустранните програми за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на Европейския съюз между Република България и Република Гърция и между Република България и Република Румъния. Със заповед № РД-02-14-684/ 28.06.2023 г. министърът е делегирал правомощията на ръководител на НО на издателя на оспореното решение. Касационният съд приема за правилен извода на АС - Благоевград, че законосъобразно определената финансова корекция е насочена само към бенефициера - партньор (СМАИР - Разлог ), а не по отношение на водещия по програмата бенефициер ТПК на Родопи - Комотини. Съдът се е обосновал с тълкуването, дадено в решение от 6 март 2025 година по дело С-620/2023 на СЕС. Поставените до СЕС въпроси обаче касаят хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 до 2020 г. (ИПП II). За нея приложим е Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014, който не се прилага в настоящото производство, доколкото не се касае за инструмента по предприсъединителна помощ, а за Програма Интеррег V-A Гърция - България 2014 - 2020 г. Нормативно основание за определяне на финансови корекции в процедура по контрол върху разходването на средствата от ЕСИФ за програмен период 2014 – 2020 г. дава чл. 143, пар. 1 и 2 от Регламент № 1303/2013. Държавите членки носят отговорност при разследване на нередности и извършват ФК чрез отмяна на публичния принос. Отговорността на бенефициерите по конкретната програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-A Гърция - България 2014 - 2020 г. се извежда от програмата, сключения договор между УО и водещия партньор и от подписаното между партньорите споразумение. В приложимия договор за субсидия, сключен между УО по Програмата и ТПК на Родопи - Комотини е регламентирано, че водещият бенефициер представлява законно бенефициерите, участващи в проекта (чл. 5.1), поема пълната отговорност за изпълнението на проекта (чл. 5.3) и гарантира, че разходите, представени от бенефициерите, участващи в проекта, са направени за целите на изпълнението на проекта и съответстват на дейностите, договорени между тези бенефициери (чл. 5.4). В чл. 4.12. е посочено, че въз основа на решението на Комитета за наблюдение на програмата водещият бенефициер предприема действия за възстановяване от бенефициерите на проекта на всички суми от приноса на ЕФРР, недължимо платени във връзка с тяхното участие в проекта, както е посочено в чл. 6.4. В случай, че УО е уведомен за нередности по проекта, бенефициерът, намиращ се в България, е отговорен да депозира всички суми от неправомерно изплатения принос от ЕФРР във връзка с участието му в проекта по специална банкова сметка, в рамките на 30 дни след получаване на писменото искане от водещия бенефициер, което следва да бъде придружено от съответното решение на Комитета за наблюдение на програмата (чл. 6.4.а). Съгласно чл. 6.5 от договора за субсидия водещият бенефициер, за да осигури изплащането на всички неправомерно изплатени суми, трябва да поиска съответните суми от съответния бенефициер/и, с изключение на бенефициерите по проекта, намиращи с в Гърция. В случай, че възстановяването на средствата не е възможно, водещият бенефициер трябва незабавно да информира УО. Ако водещият бенефициер не успее да осигури изплащане от други бенефициери или ако УО не успее да осигури изплащане от водещия бенефициер, държавата членка, на чиято територията се намира съответният бенефициер, трябва да възстанови на УО всякакви суми, които са били неправомерно изплатени на този бенефициер. Никъде в договора за субсидия не е изрично регламентирано, че в случай на допусната нередност именно водещият бенефициер отговаря пряко за възстановяването на неправомерно платената сума на УО, дори ако нередността е извършена от някой от партньорите. Този извод се налага и от посочените в програмата правомощия на националния орган по отношение на бенефициерите на национална територия. Предвид изложеното, правилно с оспореното решение ръководителят на НО по Програмата като компетентен орган е определил финансовата корекция на Сдружението. Правилен е изводът на съда за формата на акта и спазване на административнопроизводствените правила. Правилен е крайният извод за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Съгласно чл. 50, ал. 1 и 2, т. 2 ЗУСЕФСУ бенефициерите, които не са възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки, определят изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност, спазване на основните права и недопускане на дискриминация. Процедурата за избор с публична покана се провежда, когато размерът на предоставената безвъзмездна финансова помощ е по-голям от 50 на сто от общата сума на одобрения проект и прогнозната стойност за доставки или услуги, в т. ч. съфинансирането от страна на бенефициера, без данък върху добавената стойност, е равна или по-висока от 30 000 лв. Правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана се определят с нормативен акт на Министерския съвет (чл. 54 ЗУСЕФСУ). Този акт е ПМС № 160/ 2016 г. В съответствие с чл. 2, ал. 5 ПМС № 160/ 2016 г. не се допуска разделяне на предмета на възлагане с цел заобикаляне на прилагането на процедурата за избор на изпълнител с публична покана. "Разделяне на предмета на възлагане" е налице, когато с цел използване на по-благоприятен режим за избор на изпълнител бенефициерът е възложил отделно изпълнението на идентични или сходни дейности, включително чрез разделяне изпълнението на конкретна дейност на части (§ 1, т. 5 от ДР на ПМС № 160). В случая ръководителят на НО твърди, че Сдружението е допуснало нарушение на чл. 2, ал. 5 ПМС № 160/ 2016 г. във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ защото, предвид обявената стойност на проведената процедура с публична покана и сключения договор от 15.06.2022 г. със сходен предмет (150 750 лв. без ДДС), възложителят е бил длъжен да възложи поръчка след провеждане на процедура за избор на изпълнител с публична покана и по сключения чрез директно възлагане договор с изпълнител от 11.05.2022 г. Касационният съд приема, че така мотивираното от фактическа страна нарушение неправилно е квалифицирано от органа като нередност по т. 2, б. "а" от Приложение № 1 към Наредбата, защото твърдяното нарушение не попада в категорията нередност по тази точка. Самата нередност по т. 2, б. "а" от Приложение 1 към Наредбата е определена като "обществена поръчка за строителство или доставки и/или услуги е незаконосъобразно разделена на части и за всяка част е приложен ред за възлагане, относим за по-ниски прогнозни стойности; в резултат на това не е налице изискуемата публичност в "ОВ" на ЕС, съответно в Регистъра на обществените поръчки за поръчки, подлежащи на обявяване на национално ниво; за да е налице нередността, обявленията за разделените части от поръчката следва да не са публикувани в "ОВ" на ЕС, съответно в РОП за поръчките, подлежащи на обявяване на национално ниво". Анализът на нормативно дадената дефиниция на нередността сочи, че е необходимо обществената поръчка да е незаконосъобразно разделена на части и за всяка част да е приложен облекчен ред за възлагане. В случая втората кумулативна предпоставка на нередността не е изпълнена. Безспорно е, че за единия договор е проведена процедура за избор на изпълнител с публична покана, и този ред за възлагане би бил приложим и ако двете дейности бяха обединени в една процедура. Това означава, че облекченият ред за възлагане е приложен само за едната част от разделената обществена поръчка. Ето защо констатираните от ръководителя на НО обстоятелства не могат да бъдат подведени под сочената в акта хипотеза за нередност по т. 2, б. "а" от Приложение № 1 към Наредбата, тъй като не изпълват предвидените предпоставки. Според разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ не всяка нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ е основание за определяне на финансова корекция, а само тази, за която законодателят изрично е предвидил такава възможност в Приложение № 1 към Наредбата. Несъответствието на твърдяното нарушение с приетата от органа правна квалификация на нередността прави извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на акта правилен. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. Твърденията на касатора за необоснованост на съдебния акт са бланкетни и неоснователни. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от касационния ответник искане за разноски, в полза на Сдружение "Местна агенция за икономическо развитие - Разлог" следва да се присъдят разноски за производството в размер на 1000 евро, предвид представения договор за правна защита и съдействие (л. 45 от делото). Воден от горното, Върховният административен съд