Определение № 383 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1144/2016 г.

Производството е по молба на А. Б. М. за спиране на изпълнението по и.д.№ 20158490400721 на ЧСИ А. П., подадена по делото на 07.07.2017 г. ВКС не е компетентна инстанция да се произнася по реда на чл.438 ГПК относно спиране на изпълнението във връзка с обжалване действията на съдебния изпълнител, каквито твърдения се съдържат в молбата, нито може да допуска за пръв път обезпечение чрез спиране на изпълнително производство и то във връзка с висящи производства по частни жалби. ВКС е компетентен да постанови спиране на изпълнение на влязло в сила решение единствено по реда на чл.309 ал.1 ГПК – при подадена молба за отмяна. В случая, по настоящото дело е подадена такава, насочена срещу определение № 269/01.06.2016 г. по ч.т.д.№ 1144/2016 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, с което е потвърдено разпореждане от 22.12.2014 г. на САС, ГО, по в.гр.д.№ 4012/2014 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в издадения по делото изпълнителен лист. Молбата е предмет на администриране. Изискванията на чл.309 ал.1 ГПК обаче не са налице, т.к. те препращат към чл.282 ал.2 и сл. ГПК и следователно предпоставят наличието на надлежно внесено обезпечение в размер на присъдената сума /когато се касае за парични вземания, както е в случая/, а такова обезпечение към молбата не е представено. С оглед горното, искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което и съставът на ВКС, ТК, второ отделение